Резюме
Последните три месеца от всяка година са едни от най-оживените във френския литературен живот. През тези три месеца френските издателства се надпреварват да обнародват нови книги, предимно романи, които участвуват в голямото състезание за наградите „Гонкур“, „Теофраст Рьо нодо“, „Фемина“, „Ентералие“, „Медиси"... Това оживление на литературния пазар създава немалко грижи на литературната критика в страниците на меродавните парижки вестници и седмичници като „Льо Монд“, „Льо Фигаро литерер“, „Ле нувел литерер“, „Ле летр франсез", „Карфур“, „Експрес". Често пъти на страниците на тези вестници се извършва онзи „триаж", който в значителна степен улеснява крайните решения на многобройните жури, призовани да опре делят измежду големия брой кандидати щастливите лауреати. Разбира се, в опреде лянето на лауреатите влияят понякога и фактори, които са заинтересовани поскоро от материалната страна - това са издателите, които имат свои връзки в състава на самите комисии. Естествено това не е тайна. Съревнованието в това отношение е голямо, напрежението - силно. Защото - какво значи за един автор, за неговия роман и следователно за неговия издател удостояването с наградата „Гонкур", чиято парична стойност е само пет хиляди стари френски франка или днешни петдесет... Това значи шеметно покачване на барометра на тиража: от първоначалните пет хиляди екземпляра „наградената" книга почва да излиза в последователни издания всяко едно от по хиляда бройки, за да достигне тираж над сто, двеста и често пъти триста хиляди екземпляра. Нима една Франсоаз Саган - въпреки рекламата на нейния издател Жюлиар - щеше да стигне половин милион тираж и повече дори, ако тя не бе получила наградата на критиците и ако - това също има голямо значение във Франция - за нейната първа книга „Добър ден, тъга" не бяха се явили в печата похвалните слова, на Франсоа Мориак и на покойния именит литературен критик Роберт Кемп! Действително Франсоаз Саган бе рядко изключение по отношение на тиража на своите книги, тъй като не само награденият неин роман отбеляза рекордна цифра в продаж бата (810 хиляди), но и следващите нейни книги: „Една известна усмивка“ и „След един месец, след една година" отбелязаха внушителни цифри по своя тираж: първата 500 хиляди, втората 400 хиляди.
Френските литературни награди за 1963 г.
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:116-120Брой страници5ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеПоследните три месеца от всяка година са едни от най-оживените във френския литературен живот. През тези три месеца френските издателства се надпреварват да обнародват нови книги, предимно романи, които участвуват в голямото състезание за наградите „Гонкур“, „Теофраст Рьо нодо“, „Фемина“, „Ентералие“, „Медиси"... Това оживление на литературния пазар създава немалко грижи на литературната критика в страниците на меродавните парижки вестници и седмичници като „Льо Монд“, „Льо Фигаро литерер“, „Ле нувел литерер“, „Ле летр франсез", „Карфур“, „Експрес". Често пъти на страниците на тези вестници се извършва онзи „триаж", който в значителна степен улеснява крайните решения на многобройните жури, призовани да опре делят измежду големия брой кандидати щастливите лауреати. Разбира се, в опреде лянето на лауреатите влияят понякога и фактори, които са заинтересовани поскоро от материалната страна - това са издателите, които имат свои връзки в състава на самите комисии. Естествено това не е тайна. Съревнованието в това отношение е голямо, напрежението - силно. Защото - какво значи за един автор, за неговия роман и следователно за неговия издател удостояването с наградата „Гонкур", чиято парична стойност е само пет хиляди стари френски франка или днешни петдесет... Това значи шеметно покачване на барометра на тиража: от първоначалните пет хиляди екземпляра „наградената" книга почва да излиза в последователни издания всяко едно от по хиляда бройки, за да достигне тираж над сто, двеста и често пъти триста хиляди екземпляра. Нима една Франсоаз Саган - въпреки рекламата на нейния издател Жюлиар - щеше да стигне половин милион тираж и повече дори, ако тя не бе получила наградата на критиците и ако - това също има голямо значение във Франция - за нейната първа книга „Добър ден, тъга" не бяха се явили в печата похвалните слова, на Франсоа Мориак и на покойния именит литературен критик Роберт Кемп! Действително Франсоаз Саган бе рядко изключение по отношение на тиража на своите книги, тъй като не само награденият неин роман отбеляза рекордна цифра в продаж бата (810 хиляди), но и следващите нейни книги: „Една известна усмивка“ и „След един месец, след една година" отбелязаха внушителни цифри по своя тираж: първата 500 хиляди, втората 400 хиляди.