награди

Последните три месеца от всяка година са едни от най-оживените във френския литературен живот. През тези три месеца френските издателства се надпреварват да обнародват нови книги, предимно романи, които участвуват в голямото състезание за наградите „Гонкур“, „Теофраст Рьо нодо“, „Фемина“, „Ентералие“, „Медиси"... Това оживление на литературния пазар създава немалко грижи на литературната критика в страниците на меродавните парижки вестници и седмичници като „Льо Монд“, „Льо Фигаро литерер“, „Ле нувел литерер“, „Ле летр франсез", „Карфур“, „Експрес". Често пъти на страниците на тези вестници се извършва онзи „триаж", който в значителна степен улеснява крайните решения на многобройните жури, призовани да опре делят измежду големия брой кандидати щастливите лауреати. Разбира се, в опреде лянето на лауреатите влияят понякога и фактори, които са заинтересовани поскоро от материалната страна - това са издателите, които имат свои връзки в състава на самите комисии. Естествено това не е тайна. Съревнованието в това отношение е голямо, напрежението - силно. Защото - какво значи за един автор, за неговия роман и следователно за неговия издател удостояването с наградата „Гонкур", чиято парична стойност е само пет хиляди стари френски франка или днешни петдесет... Това значи шеметно покачване на барометра на тиража: от първоначалните пет хиляди екземпляра „наградената" книга почва да излиза в последователни издания всяко едно от по хиляда бройки, за да достигне тираж над сто, двеста и често пъти триста хиляди екземпляра. Нима една Франсоаз Саган - въпреки рекламата на нейния издател Жюлиар - щеше да стигне половин милион тираж и повече дори, ако тя не бе получила наградата на критиците и ако - това също има голямо значение във Франция - за нейната първа книга „Добър ден, тъга" не бяха се явили в печата похвалните слова, на Франсоа Мориак и на покойния именит литературен критик Роберт Кемп! Действително Франсоаз Саган бе рядко изключение по отношение на тиража на своите книги, тъй като не само награденият неин роман отбеляза рекордна цифра в продаж бата (810 хиляди), но и следващите нейни книги: „Една известна усмивка“ и „След един месец, след една година" отбелязаха внушителни цифри по своя тираж: първата 500 хиляди, втората 400 хиляди.

Последните два-три месеца от годината внасят особено оживление във френския литературен живот. Многобройните издателства са в надпревара с пускането на нови книги и главно на книги от млади писатели, от дебютанти, които участвуват в състезанието за литературните награди. Напрежението достига връхната си точка през втората половина на ноември, когато се оповестяват първите литературни награди. Преди това се правят най-различни „проностици", догадки за един или друг автор, за една или друга книга. Разбира се, тия подсказвания също ориентират и често пъти литературните награди се присъждат на някои от лансираните вече имена. Установила се е в това отношение вече една здрава традиция, която извиква през този малък отрез от края на годината известно повишаване на интереса сред обществото към предложената му литературна продукция. Литературните барометри показват коефициента на продажбата на различните книги, между които първо място заемат романите. На състезателното поле, тъй да се каже, те са на преден план.