Българската литература в Унгария (1841 – 1945)

Преди повече от сто години унгарските читатели за пръв път прочитат отделни мисли за българската литература. През втората четвъртина на миналия век успоредно обществено-икономическите процеси, сред унгарската интелигенция се засилват и интересите към литературите на източно-европейските страни. C Така през 1841 г. в литературното списание „Тудоманитар" се появява първата информация за българската литература от Казинци Габор - известен книжовник, критик и преводач. За написването на статията си авторът е използувал една публикация на немски език от чешкия учен Ян Евангелиста Пуркине. Казинци пише с братско съчувствие за българите, които въпреки петвековното турско робство и гръцкото духовно владичество запазват своя език и национална култура. Когато характеризира проблемите на възраждането и отбелязва най-новите културни постижения (откриването на Габровското училище, граматиката на Неофит Рилски и други) Казинци подчертава, че тези достижения са резултат на дейността на патриоти, като Берон, Априлов, Богоров, Христаки Павлович. Въпреки незначителния си обем и художествена непълноценност, новата литература играе важна роля в националното развитие на българския народ, защото е в такт с прогресивния растеж на народното образование". Този факт Казинци смята като залог за бъдещото обогатяване и разцъфтяване на българската литература.