Иван Д. Шишманов и българските писатели

В първите десетилетия след Освобождението обществено-историческите нужди на българския народ налагали научните и културни дейци да работят на широк фронт, да подемат и осъществяват множество инициативи, да проявяват гражданска отзив чивост и прозорливост, за да се заложат здрави основи на изграждащата се национална наука и култура. Ако една част от следосвобожденската интелигенция се увлича от политическата демагогия и кариеризъм на управляващата буржоазия и действията и заслужено предизвикват критиката и възмущението на най-добрите писатели-реалисти, то друга значителна част отдава дарованията и знанията си за процъфтяването на просветата, науката, литературата. Великите обществено-патриотични, идейни и нрав ствено-етични традиции на възрожденската епоха продължават да бъдат за тях извор на вдъхновение да се служи всеотдайно за всестранния напредък на новоосвободения ни народ. Между тези именно възторжени строители на националната ни култура, високо се извисява личността на проф. Ив. Д. Шишманов. Многообразното му и плодотворно дело като учен и културен деец, като гражданин-хуманист и патриот книжовник е ценен влог за духовно-интелектуалното развитие на народа ни от края на миналия и първите десетилетия на сегашния век. Тук не влиза в задачата ни да разглеждаме приноса на Ив. Шишманов в многобройните области, в които работи. Ще посочим само ролята на видния учен-хуманист на развитието на литературата ни чрез всестранната подкрепа, която дава на писатели и пости, чрез рядката отзивчивост към техните нужди и стремежи. Шишманов е един от малцината в онова време, който с такава голяма любов и загриженост следи развитието на националната ни художествена и научна мисъл, търси всевъзможни средства форми, за да бъдат създадени необходими условия за проява на творческите да рования, за поява на литература с голямо идейно-познавателно и патриотично-възпи птелно значение. Школуван литературен историк икритик, изучил развитието на тол маша иного национални литератури, той вярно съглежда къде се крият необходимите предоставки, за да израснат и се изявят дарованията, какво е необходимо да се на прави, та да бъдат те правилно отгледани, да не бъдат похабени. Историята на све товната литература го е научила, че художествената мисъл се развива на основата на една по-висока култура на целия народ, че нейни носители могат да бъдат само хора, които живеят с по-високи социално-етични и културно-естетически идеали, но които могат с такава да намерят и обективни условия за творческа изява. Затова именно той работи ва всеотдайност за разширяване и демократизиране на просветата, за повдигане на общото културно равнище на народа. „Искате ли да се развие една по-богата бъл гарска литература - дайте преди всичко образование ичрез образованието дайте Възможност да се проявят потайните таланти, които съществуват във всички класи, нозаглъхват, защото не могат да намерят нужните условия за развитие". С пословична упоритост десетелетия наред Шишманов работи за организирането на най-различни културно-просветни институти и учреждения и заслужено заема едно от първите места средстроителите на нова културна България".