Андрей Гуляшки

Творческият профил на Андрей Гуляшки се откроява релефно на фона на нашата съвременна литература. В него има нещо артистично, приповдигнато и романтично, окрилено от съкровена вяра и човешко неспокойствие. Наред с бурните страсти, които изобилствуват в романите на писателя, изпъкват и меките носталгични вълнения, налагат се спокойните, приглушени размисли, облъхнати от чистота и сърдечност. Мекотата и изразителността в поведението на героите са проникнати от стремеж за разбиране на човека, за навлизане в интимните кътчета на неговата душевност, където могат да се намерят запазени искрени дръзновени помисли и чувства. В книгите на Андрей Гуляшки ни стават близки романтичните герои, устремени към нещо далечно и примамливо, неустрашими в осъществяването на голямата цел. И затова винаги когато говорим за творчеството на този писател, неусетно оживяват образите на Исай Дамов, Евстати, Людмила, Авакум Захов, кавалера Химериус, Симеон и Ханко. Подобно на Балзаковите герои и неговите сякаш са „мономани на една страст". Всички те властно са запленени от мисълта за човешкото щастие, служат на велики идеали, умеят да изпълняват своя дълг всеотдайно. В неуморното търсачество се осъществяват един по един характерите, които той разглежда и анализира. Но него го вълнуват и нравствените закони, по които се развиват тези смелчаци и непокорници. Както Йовков пресъздава сферата, в която се изграждат и съществуват неговите чисти и откровени герои, така и Гуляшки се стреми да намери вътрешните стимули, които движат отделната личност, средата, която я изковава, обществото и целите, на които ще служи. Интересно е неговото дебютиране в литературата. Той започва в началото на тридесетте години, едно неспокойно напрегнато време. Роден е на 7 май 1914 г. в село Българска Раковица, Кулско, отрано идва в големия град, учи в прочутата на времето си Първа софийска мъжка гимназия, поради изключване от нея продължава като частен ученик във Враца. Членува в Ком сомола от 1932 г., а две години по-късно е приет и в редовете на партията. Поради превратностите на своя житейски път сменява много професии, работи като банков служител, проверява билети, преподава френски език на аби туриенти, бил е работник в гатерната фабрика в Ракитово, няколко месеца престоява в Кюстендил, по-късно става директор на популярната банка „Възраждане“. Премества се в Банкя по нареждане на партията, където наред с чиновническите си задължения на банков служител изпълнява и куриерска работа на Централния комитет.