Анализи

Когато взех в ръце книгата на Димитър Кирков, тя не бе вече съвсем нова за мене. Бях чел отделните анализи за романите на Генчо Стоев „Цената на златото“ и „Завръ щане, за новелата на Дико Фучеджиев „Дървото на греха" и за повестта на Павел Вежинов „Бариерата", които предварително се поя виха по страниците на столичните литературни списания. Бях споделил с колеги, пък и с автора силното въздействие на тези майсторски написани литературоведски текстове. Толкова по-голям оставаше интересът ми към начина, по който те са свързани в книгата, към авторовата концепция, която очаквах да открия в обобщителна статия. Още преди година Кирков ми беше загатнал за някакво свое оригинално решение, но все пак композицията на книгата ме изненада, дори в известен смисъл ме завари неподгот вен. Толкова сме привикнали към стандартното изложение на теоретичните статии, че когато открием нестандартно по форма извеж дане на критическите идеи, в първия момент като че ли изпитваме съпротивление. Възмож ни и необходими ли са тези диалози между автора на анализите и неговия изобретателен опонент инж. Б. С. - питах се аз, - и още, не олекотяват ли те научната стойност на книгата, не разрушават ли концентрацията на мислите ни? Наистина опасността от злополучен резул тат при подобен експеримент е огромна, но Димитър Кирков решително е спечелил. Именно благодарение на спойката между анализите и диалозите той е успял да създаде забележителна литературоведска книга с висо ка научна и продължавам мисълта си без колебание - художествена стойност. И така критикът полага на бюрото си три свои любими книги, при това книги с неоспорим принос в националния литературен процес, и започва следствие". Да, нека не се боим от съдебния термин, анализът е истинско следствие, при което разпръснатите факти трябва да се подредят и да се открие скритият им за простото око смисъл, тайният им език. за да излязат наяве механизмите на деянието", за да се изследват подбудите на извърши теля и да се реставрират тъмните ъгли в картината, която да засвети с автентичен блясък. 142 Знаем колко пагубно за крайния резултат е „дирижираното следствие", когато предубеде ният следовател наглася фактите спрямо своята презумпция, но пък известна ни е и благотворната роля на интуицията на профе сионалиста. При анализа действуват същите закони: колкото катастрофална би била идея та критикът да доказва предварително формулираната си теза, толкова благотворно ще е доверието в интуитивното усещане. Интелектуалният подтик не е достатъчен, за да се захванеш с анализ на литературна творба - както въобще при допира с изку ството и тук уравновесяването между интелектуалното и емоционалното начало е първостепенно изискване. Автора на творбата, коя то се заемаш да изследваш, трябва вече да чувствуваш като свой духовен спътник, като съприказчик. Неговите идеи властно трябва да са заели мястото си в твоя емоционален и духовен свят и да се езавързал диалог, в който ти да отстояваш и да решаваш свои първостепенни екзистенциални проблеми. За щото какъв е смисълът иначе да търсиш в текста абстрактни идеи, с които нищо да не те свързва, защо ти е детайлното разкриване на образите на герои, чиято нравствена и идейна позиция ти е безразлична. Анализът на литературната творба се превръща в изпо вед на твореца, който открива своите и на ближните си мъчителни въпроси, пренесени в изведената с блясък художествена идея.