Бай Ганьо и Бай Ганьо

Едно от многото неща, с които е известна творбата на Алеко Константинов „Бай Ганьо", е и броят на нейните интерпретации. От самата си поява тя става обект на оценки и тълкувания от страна на хора с различни, много често напълно противоположни възгледи за природата на изкуството. Известни са точните оценки на Димитър Благоев за закономерността на появата на произведението, за същината на неговия герой. Адекватността на Благоевите възгледи по отношение на „Бай Ганьо" беше утвърдена, както е известно, и от Тодор Павлов, и от съвременното ни марксистко литературознание. Разбирането за социално-класовата природа на героя стана методологическа основа при подхода към Алековите разкази. Известни са и други, раждащи спорове оценки като те зи на Б. Пенев или на Г. Геземан, станали повод за нови реакции към„Бай Ганьо" Г. Димов в предговора си към сборника „Българската критика за Алеко Константинов" точно отбелязва, че различните възгледи са придобили ..... особено дълбока противоречивост по два основни въпроса - за образа на бай Ганьо и за творческата индивидуалност на Алеко, за неговите черти и качества като художник". Много честа изследователска практика обаче е тези два въпроса да се решават в единство, надделява стремежът чрез единия да се отговори на другия и обратно. В редица критически работи автор и герой услужливо съжи телствуват един до друг, сякаш обладани от стремеж сами да си помогнат при собственото си обяснение. Автор и герой са виждани като антиподи от проф. Иван Д. Шишманов в статията му „Алеко Константинов от едно ново гле дище". Ето какво пише той: „Вещият литераристорик може да открие целия Алеко в неговото произведение. Алеко се е обрисувал именно цял-целеничьк в „Бай Ганя". Само че трябва да постъпите като фотографа, който от негатива получава позитивния образ. Няма именно освен да вземете опакото на бай Ганя, и ще имате Алека. "2 По-нататък Шишманов прави няколко примерни , обръщения", започващи с „Колкото бай Ганьо е ..." и минаващи през ..... толкова Алеко беше...". И Иван Мешеков прави подобни паралели: А всъщност голямото художествено внушение, което оказва тоя образ върху читателя, иде от оная поразителна вътрешна логика в психологията и стила на Бай Ганьо като антипод на идеалиста-народник („ахмака") и преди всичко на Алеко (Иваница Граматиков - б., И. М.): бай Ганьо се отвращава от това, от което Алеко се възхищава, и обратно,