Михаил Арнаудов на 90 години

Библиографски раздел

Науката - призвание и съдба на един живот

Free access
Статия пдф
1452
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Историческата съдба на българския народ не е била особено благоприятна за свободна и пълна изява на неговите интелектуално-творчески възможности. При все това, националните завоевания в различните области на знанието, на духовния живот изобщо, ни дават пълно основание да се гордеем, да се пред ставим достойно и пред външния свят. За по-малко от сто години самостоен национално-политически живот научната мисъл се разви с рядка интензивност и днес ние можем вече с достойнство да се мерим с другите напреднали народи. Затова и толкова по-големи са заслугите на онези пионери на научното дирене, които е трябвало да разорават целини, да прокарват пъртини, особено в областта на българознанието. На тях е било съдено да преодоляват неизброими пречки от всякакво естество, да оборват напластени предубеждения, да разсейват мъглата, с която някои са искали да забулят нашата народност. Пред хората на хуманитарната научна мисъл като първостепенна задача се е налагало да извадят от забвение многовековното ни културно наследство, да разкрият културно-историческите, нравствено-естетическите богатства на предходните епохи, да изучат и направят достояние духовните завоевания на новите поколения, да разчистват пътя и създавт необходимите предпоставки за по-нататъшно възмогване. А като се има предвид, че управляващите кръгове в Новоосвободена България, увлечени в политически разпри, в надпревара за забогатяване, нехаели за съдбата на хората, обладани от по-високи духовни пориви, на творческата интелигенция, ще се открои още по-релефно подвигът на ония, които, устремени към нови духовни хоризонти, са се посвещавали на научноизследователска дейност, за да осветлеят многообразните проблеми, свързани с миналото, настоящето и бъдещето на народа ни. Затова и призна телността ни към тия строители на нова културна България, преминали през Много изпитания, но останали верни на своето призвание, на народностния си, дълг - да издигнат националната ни научна мисъл на равнището на напредна лите културни нации, днес е толкова по-голяма и исторически оправдана.