130 години от гибелта на Пушкин

Излязъл из тъмното Средновековие през втората половина на XVIII век, българският народ навлиза в съвременния европейски обществено-политически живот, намира пътища към новата икономическа дейност на Югоизточна, Източна и Средна Европа, изстъпва се на аре ната на борбата за свобода, която през епохата водят поробените от феодализма народи. И зна чителни дейци на европейския обществено-политически и културен живот срещат неговите представители по своя път. Срещите на европейските писатели с българите оставят интересни, а нерядко и значителни следи в съвременните литератури. Тези срещи можем да започнем с едно голямо име - Александър Сергеевич Пушкин. Срещата на великия руски поет с ярки и колоритни образи на българи оставя известна диря в творческия му път, ето защо тя не може да не извика интереса на литературния историк. С българи Пушкин се среща по време на своето заточение в Кишинев, Бесарабия. Както е известно, кишиневският период от живота и дейността на Пушкин обхваща вре мето от есента на 1820 г. до лятото на 1823 г. Пушкин пристига в Кишинев, за да заеме чиновническо място в канцеларията на генерал И. Н. Инзов. Кишиневският период е твърде важен в развитието на поета. Той възмъжава, неговият идеен мир се обогатява, неговият поетически талант процъфтява. Заточението не пречупва неговата свободолюбива природа. Неговата ненавист срещу тираничната власт се закалява.