Литературознанието в чужбина

По големите книжарници на Италия в края на миналата година се е появила една книга, на чиято луксозна обвивка стои заглавието „История на българската литература", автор - Лавиния Бориеро Пикио, Миланско издателство „Нова академия". Един труд от около 300 страници, посветен на българската литература, излязъл в една голяма страна, е явление, което заслужава внимание. Той вероятно ще привлече интереса на италианския читател, чиито представи за нашата родина не всякога отговарят на реалността. Починът на младата италианска бълга роведка радва нашата културна общест веност, която цени усилията на всички, които работят в чужбина с усърдие, за да запознаят читателя-чужденец с художе ствените богатства, създадени от народа ни през вековете.

Известният съветски изследовател В. Ванслов излезе с две книги, посветени на Някои от основните категории на марксистко-ленинската естетика - „Содержа ние и форма в искусстве“ и „Проблема прекрасного". Не е трудно да се разбере, че в сегашния етап на засилена борба между различните течения в естетиката, тези Книги придобиват особено значение. Много от въпросите на естетиката, които бяха заобикаляни в близкото минало или се разглеждаха само като илюстрация на общофилософските категории, сега са предмет на сериозни монографични изледвания. И двете книги на Ванслов имат характер на опит да се навлезе в специфичната сфера на естетиката, да не се заобиколят подводните камъни, да се сложи пръстът на раната. Ванслов не избягва и полемиката. И това ехубаво, макар че в полемичното си увлечение стига и до някои явно неправилни положения.

Първото впечатление от една полемическа книга е често измамно. Така е, понеже погледът се плъзга по гланца на остроумните възражения и без да ще изпуща нерешените въпроси, които запълват подтекста на всяка сериозна полемика. Именно - нерешените въпроси. Да се защити постигнатото е само предпоставка за действително научния спор. Ето защо Няма да започна кратките си бележки по повод на новата книжка на видния югославски марксист Борис Зихерл с впечатлението, което добих, когато той печаташе на части труда си в сп. „Съвременик". Бих искал да изтъкна само онези проблеми, върху които книжката „Изкуство и идейност" привлича вниманието. Още повече - Много от тях имат съвсем пряка връзка с проблемите, разисквани напоследък и у нас.