Сюрреализмът

Прощавайки се с дадаизма, френският писател Филип Супо пише в комен тариите си към своя роман „Добрият апостол“: „Сега е още трудно да се го вори за дадаизма. Може би никой и не знае какво е изразявал той. Той имаше подвижно лице, което беше огледало за всичко и всекиго. Да се вдигат скандали! Защо най-сетне да не признаем, че страстно обичаме скандалите? В това има определена смелост и определена страхливост. Но сега всичко това е вече минало. "1 Дадаистите се умориха да скандализират общественото мнение, а и то не усетно привикна към безопасните им закачки. С течение на времето ставаше ясно, че Дада се беше самоизчерпал и трябваше да отмине в литературната история. Сюрреализмът израсна постепенно из недрата на Дада като негова вът решна опозиция. Според признанието на Андре Брьотон зараждането на сюрреализма тряб ва да се отнесе към 1919 г., когато за пръв път писателят си поставя задачата да изследва поетическата ценност на работата на мисълта при съноподобни състояния. През 1921 г. излиза от печат първият сюрреалистичен текст „Магнетични поля", написан съвместно от Брьотон и Супо, които се стремят към максимално точно възпроизвеждане на мисли, изплували от подсъзна нието в състояние на съзнателно провокирана „пасивна рецептивност“. След разпадането на Дада през 1922 г. сюрреализмът естествено се очертаваше като негов продължител. Първият манифест през 1924 г. прокламира едно напълно оформено течение, макар че теоретическата му обосновка и аргументация беше и по-нататъшна грижа. Но още от самото начало ставаше ясно, че е по-перспективен от предшественика си. Докато Дада беше въплъщение на голото отрицание, сюрреализмът потърси неизследвани поетически територии. Сюрреализмът беше съзнателно потапяне в ирационални - полусъз нателни и подсъзнателни - състояния и зафиксирването им. В това отношение той се противопоставяше на Дада - най-прекия му предшественик. Подобен момент на съзнателно ирационализиране на творческия акт има във възникналия около десетилетие преди това (1911-1913) абстракционизъм, който в двете си направления - негеометричното, абстрактния експресионизъм на Кандински и супрематизма на Малевич - беше довеждане до абсурд изходните позиции на експресионизма в първия случай и на кубизма - във втория. Това волево, преднамерено потапяне в сферата на съни 74 1Philippe Soupault, Profils perdus, 1963, p. 159. И щата, халюцинациите и бляновете при сюрреализма даваше основание на някои съвременни критици да го тълкуват като регресия към „духа на романтизма" в противовес на „неокласицизма на последния същински символист Маларме и на Пол Валери. В книгата си „Литературна равносметка на ХХ в. Р. Алберес твърди, че в първата четвърт на века френската литература се характеризира с настъпление на романтизма срещу реализма, и поспециално заявява: „Романтизмът беше по същността си спиритуалност само сюрреалистите показаха по-късно възможността за материалистичен романтизъм. "1