символистика

Интересът към проблематиката на българския символизъм неотклонно нараства през последните години. Все по-голям еброят на изследователите, които се обръщат към един или друг негов аспект. Това повишено внимание към българския символизъм не е без връзка с изострения интерес към проблематиката на европейския модернизъм от края на XIX и началото на ХХ в. Безчислени са трудовете, посветени на тези интересни въпроси. Нещо повече, съществуват дори научни дружества, посветени на задачата да се изучава организирано символизмът, като „Société de Symbolisme“, „Les Cahiers Internationaux du Symbolisme". У нас причините за този повишен интерес са по-скоро от противоположен характер. По силата на историческите обстоятелства изучаването на символизма беше занемарено за определен период от време (50-те години). Пораженията, нанесени от култа към личността в областта на литературата и култу рата, се проявиха и в научноизследователската и критическата мисъл. Опростеното тълкуване на Лениновата мисъл за „двете национални култури" стана причина редица важни въпроси от литературното наследство да получат догматично, невярно осветление или просто да изпаднат от полезрението на изследо вателите. Нека припомня, че тогава се водеха спорове около творчеството на И. Вазов, П. П. Славейков и И. Йовков, а символизмът беше заклеймен като упадъчно, реакционно литературно направление и беше едва ли не изхвърлен зад борда на литературната история. Разбира се, днес не бива да се отнасяме високомерно или подозрително към наивните грешки на литературната история и критика от преди тридесетина години, защото те очертават сложната и противоречива крива на един етап в развитието на младата ни социалистическа литература и култура. Неизбежен, защото победата на социалистическата ре волюция предполага не само икономическо и социално, но и културно преу стройство на обществото и триумфиралата революционна класа „инвентаризира" и завареното културно наследство, определя - съобразно с конкретните си цели и задачи - какво от него и принадлежи и какво е враждебно на ней ната идеология. Напълно естествено е, че в годините на следреволюционния кипеж част от литературното наследство се оказа неприемливо и стана обект на опростителско, догматично тълкуване, което спъваше развитието на литературно-критическата мисъл.