Щросмайстер

По-голямата част от южнославянските историци, от времето на Щросмайер до наши дни (например Франьо Рачки, Таде Шмичиклас, Иван Шишманов, Фердо Шишич, Владимир Чорович, Слободан Йованович, Виктор Новак Ярослав Шидак), са оценявали и оценяват джаковачкия епископ като виден пламенен борец за културното и политическо единство на южните славяни. Когато през 1885 г. заявил, че „мисълта за славянска федерация на Балканския полуостров допада на всеки“, Щросмайер не е изразил само същността на своето уверение, но с това е начертал и програма, която и до днес не е напълно осъществена. Твърде естествено е,, чече поради географската близост, сходствата в езика и нееднородния етнически състав на населението Щросмайер се изказвал най-много за словенците, сърбите и черногорците. Но той не е забравял и българите - считал е, че са еднакво близки на хърватите, както и другите южни славяни, поради което и към тях проявявал своята любов и своя постоянен интерес.