Библиографски раздел

Станислав Пшибишевски на българска сцена

Free access
Статия пдф
3190
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Разпространението и възприемането в България на драматургичното и бе летристичното творчество на полския писател - индивидуалист и модернист - Станислав Пшибишевски съставя кратка, но характерна страница от литературно-театралното българо-хърватско-полско общуване през първата четвърт на ХХ в. В България Ст. Пшибишевски се явява първо на театралната сцена като идва не направо от Полша, а през Хърватско - от Загреб, с активното съдействие на хърватски театрални дейци. Тъкмо театърът популяризира името на писателя сред българската общественост, създава интерес към неговите произведения и подготвя публиката, която по-късно чете и негови романи. Драмите на Пшибишевски се налагат шумно по сцените на българските театри и имат широк обществен отзвук в цялата страна още преди Първата световна война. Едва покъсно се превеждат, издават и четат на български и някои от романите на писателя. Обаче и след Първата световна война театралната популярност на Пшибишевски в България запазва своето първенство. Белетристът се чете и влияе ограничената среда на българските интелигенти с индивидуалистично-модернистична идейна и художествена ориентация. От драматурга Ст. Пшибишевски се интересува и се влияе почти цялата българска театрална общественост. B Фактът, че творчеството на Ст. Пшибишевски идва в България при посред ничеството на Загреб, на пръв поглед изглежда случаен. В същност обаче той е исторически обусловен, съвсем закономерен и характерен. Театралният успех на Ст. Пшибишевски започва с постановка на пиесите му в Краков, който по онова време се намира в границите на Австро-Унгария. Между полските и хърватските театрални и литературни дейци в началото на ХХ в. съществуват интензивни връзки и взаимодействия. Драмите на писателя се играят с голям успех в Загреб още веднага след постановките им в Краков. От друга страна, между Загреб и българската интелигенция има традиционни връзки още от времето на хърватския владика Щросмайер. В Загреб са се учили редица активни дейци на българската култура през втората половина на ХІХ в. Българският професионален теа тър в началото на ХХ в. ползува най-вече опита и подкрепата, от една страна, на руското театрално изкуство, и от друга страна, на хърватския театър в Загреб.