Saint

Повод за настоящия поглед върху найкрупния представител на френската лите ратурно-критическа мисъл през XIX в. ни дава един забележителен труд на Роже Файол, преподавател в „Екол Нормал Сюпери Бор" - „Сент-Бьов и ХVIII в., или как ид ват революциите“. В една предварителна бележка, като бла годари на всички, които са го подпомогнали в усилието му да изготви своята докторска теза, изградена върху дълги и търпеливи проучвания главно в библиотеката „Ловенжул", съхраняваща ръкописите на знаменития критик, Роже Файол казва: „Като слаб философ и посредствен диалектик дължа много в мои те изследвания на приятелската помощ на Луи Алтюсер, на работите му върху идеоло гията, на разговорите ни върху трудните и спешни задачи на една марксистка критика." Трябва да се признае от всеки, който би се заловил да прочете, по-скоро да проучи обемния труд на Роже Файол (458 големи страници), че последният е положил огромно усилие в своя подход на литературен историк към внушителното дело на Сент-Бьов. Сам Файол признава в първите още редове на своя предговор": „Първоначалната идея за този етюд произтичаше от една прекалена амбиция. Тя бе възникнала от въпроса за произхода на литературните ни мнения. Безпокоях се, прекалено в очите на някои от моите учители, заради причините, поради които произведенията, които ни се предла гаха да изучаваме, бяха смятани като хубави. и Исках да зная основанието за това хубаво, отговорите, които ни се предлагаха, ми се струваха най-често съвсем недостатъчни." В тези думи на Роже Файол можем да съзрем позицията му към делото на Сент-Бьов, ко- ментирана и от буржоазния критик Робер Кантерс, в чиято рецензия („Фигаро литерер" от традките 19 януари 1974) върху първия том от „Те- на Сент-Бьов" четем: „Сент-Бьов има много противници, има прочутия очерк га ги Пруст като „Против Сент-Бьов“, има още дру неотдавнашната теза на Роже Файол. Като професор и като воюващ комунист той се е опитал да покаже, че Сент-Бьов е вар- диянин (в текста е казано „chien de garde"!) на реакционната буржоазна критика и че умиш- лено е изопачил перспективите на нашата ли- тературна история." Робер Кантерс очевидно е против такова едно схващане. „Тезата, която представям - пише Роже Файол, - би могла да изглежда като продъл жение на тезата на Гюстав Мишо „Крити- ческият метод на Сент-Бьов преди Понеделниците." В същност нищо подобно. Мишо е предприел по-скоро един пълен етюд върху живота и литературната дейност на Сент- Бьов като поет, критик, романист, историк до 1849 г., отколкото едно истинско проучване на неговия критически метод. Отдаден на изучаване важната роля, играна от Сент- Бьов в изработването на определен образ на френската литература, аз се залових главно да видя как критикът е можал да го пре даде на своите почитатели, голям брой от които са основателите на преподаването на литературата и на литературната история. Аз не изучавам неговото влияние. То е изумително и дискусиите или резервите, които то е предизвиквало периодически, само потвърждават неговото значение. Аз изучавам - добавя Файол - начина на работа на СентБьов. Опитвам се да разгледам под лупа изработването на неговите беседи." Изтъквайки характеристичните черти на техниката на Сент-Бьов като литературен критик, Роже Файол изтъква, че главната Новост у него лежи в постоянната грижа да показва човека посредством делото, да смята последното не като визиращо опреде лена красота и достигащо я повече или помалко според съблюдаване на известни реторични или поетически правила и принципи, но като изразяващо известна хуманност. С повече постоянство и повече талант, отколкото тия, които го бяха предшествували по този път, Сент-Бьов въвежда в критиката чувството за оригиналност на творчеството и на човека, който го е създал. Той е обладан от постоянната и главна грижа да характе ризира индивида и търси да окачестви всяка творба, всеки автор по начин, който им подхожда и който подхожда само на тях. Тази аналитична и прецизна грижа за точно и подчертано определение е съпроводена от внимателна на преценка на обстоятелствата и момента: Сент-Бьов иска да покаже как всяко произведение е свързано не само с ед но лице, но с една епоха и с една история. Нему се струва невъзможно да го изучава абстрактно, единствено според литературните му белези. Изхождайки от произведенията, за да характеризира индивидите и ги постави в тяхното време - такава е - и отдавна изразена - съществената оригиналност на Сент-Бьов като критик.