Библиографски раздел

Saint-Beuve et le XVIIIème siècle ou comment les révolutions arrivent от Roger Fayolle

Free access
Статия пдф
2085
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Повод за настоящия поглед върху найкрупния представител на френската лите ратурно-критическа мисъл през XIX в. ни дава един забележителен труд на Роже Файол, преподавател в „Екол Нормал Сюпери Бор" - „Сент-Бьов и ХVIII в., или как ид ват революциите“. В една предварителна бележка, като бла годари на всички, които са го подпомогнали в усилието му да изготви своята докторска теза, изградена върху дълги и търпеливи проучвания главно в библиотеката „Ловенжул", съхраняваща ръкописите на знаменития критик, Роже Файол казва: „Като слаб философ и посредствен диалектик дължа много в мои те изследвания на приятелската помощ на Луи Алтюсер, на работите му върху идеоло гията, на разговорите ни върху трудните и спешни задачи на една марксистка критика." Трябва да се признае от всеки, който би се заловил да прочете, по-скоро да проучи обемния труд на Роже Файол (458 големи страници), че последният е положил огромно усилие в своя подход на литературен историк към внушителното дело на Сент-Бьов. Сам Файол признава в първите още редове на своя предговор": „Първоначалната идея за този етюд произтичаше от една прекалена амбиция. Тя бе възникнала от въпроса за произхода на литературните ни мнения. Безпокоях се, прекалено в очите на някои от моите учители, заради причините, поради които произведенията, които ни се предла гаха да изучаваме, бяха смятани като хубави. и Исках да зная основанието за това хубаво, отговорите, които ни се предлагаха, ми се струваха най-често съвсем недостатъчни." В тези думи на Роже Файол можем да съзрем позицията му към делото на Сент-Бьов, ко- ментирана и от буржоазния критик Робер Кантерс, в чиято рецензия („Фигаро литерер" от традките 19 януари 1974) върху първия том от „Те- на Сент-Бьов" четем: „Сент-Бьов има много противници, има прочутия очерк га ги Пруст като „Против Сент-Бьов“, има още дру неотдавнашната теза на Роже Файол. Като професор и като воюващ комунист той се е опитал да покаже, че Сент-Бьов е вар- диянин (в текста е казано „chien de garde"!) на реакционната буржоазна критика и че умиш- лено е изопачил перспективите на нашата ли- тературна история." Робер Кантерс очевидно е против такова едно схващане. „Тезата, която представям - пише Роже Файол, - би могла да изглежда като продъл жение на тезата на Гюстав Мишо „Крити- ческият метод на Сент-Бьов преди Понеделниците." В същност нищо подобно. Мишо е предприел по-скоро един пълен етюд върху живота и литературната дейност на Сент- Бьов като поет, критик, романист, историк до 1849 г., отколкото едно истинско проучване на неговия критически метод. Отдаден на изучаване важната роля, играна от Сент- Бьов в изработването на определен образ на френската литература, аз се залових главно да видя как критикът е можал да го пре даде на своите почитатели, голям брой от които са основателите на преподаването на литературата и на литературната история. Аз не изучавам неговото влияние. То е изумително и дискусиите или резервите, които то е предизвиквало периодически, само потвърждават неговото значение. Аз изучавам - добавя Файол - начина на работа на СентБьов. Опитвам се да разгледам под лупа изработването на неговите беседи." Изтъквайки характеристичните черти на техниката на Сент-Бьов като литературен критик, Роже Файол изтъква, че главната Новост у него лежи в постоянната грижа да показва човека посредством делото, да смята последното не като визиращо опреде лена красота и достигащо я повече или помалко според съблюдаване на известни реторични или поетически правила и принципи, но като изразяващо известна хуманност. С повече постоянство и повече талант, отколкото тия, които го бяха предшествували по този път, Сент-Бьов въвежда в критиката чувството за оригиналност на творчеството и на човека, който го е създал. Той е обладан от постоянната и главна грижа да характе ризира индивида и търси да окачестви всяка творба, всеки автор по начин, който им подхожда и който подхожда само на тях. Тази аналитична и прецизна грижа за точно и подчертано определение е съпроводена от внимателна на преценка на обстоятелствата и момента: Сент-Бьов иска да покаже как всяко произведение е свързано не само с ед но лице, но с една епоха и с една история. Нему се струва невъзможно да го изучава абстрактно, единствено според литературните му белези. Изхождайки от произведенията, за да характеризира индивидите и ги постави в тяхното време - такава е - и отдавна изразена - съществената оригиналност на Сент-Бьов като критик.
    Ключови думи

Преглед

Библиографски раздел

Славянски ръкописи в библиотеката на руския манастир Пантелеймон - Света гора (“The slavonic manuscripts of Saint Panteleimon monastery (Rossikon) on Mount Athos by A. E. Tachiaos)

Free access
Статия пдф
3261
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Стари славянски ръкописи се съхраняват в различни страни по света - Австрия, Анг лия, Гърция, ГДР, ФРГ, Италия, Унгария, Норвегия, Франция, Швеция и др. Най-много са те в България, СССР, Югославия и Румъния, дето предимно са били и създавани. Много са те и на Света гора (Атон) в разните тамошни манастири, главно в славянските манастири Зограф, Хилендар, Панте леймон (Русик). Характерно за Света гора е, че може би повечето съхранени ръкописи са писани там. Света гора е голям скрипториум на ръкописната книга през Средновековието, ценно хранилище и днес на древни ръкописи, найвече гръцки и славянски. И поради това уче ните отдавна обръщат внимание на тази кни жовна съкровищница, отиват там и събират градиво за свои публикации - исторически, литературоведски, богословни, палеография и и др. Ценността на славянските ръкописи също е забелязана, те също са привличани за найразнообразни изследвания. И понеже много рано е забелязана тази ценност, рано е замислено и тяхно по-подробно или по-кратко описание. Отначало описанията са спорадични и твърде частични в зависимост от вре мето, с което учените са разполагали, когато са били там, и по-важно - в зависимост от своите преки научноизследователски замисли и конкретни задачи. В това отношение най- добре е представена в науката ръкописната сбирка на Хилендарския манастир (описите на Сава Хилендарец, 1897 г., и на проф. Д. Богданович, 1978 г.). Със зографските ръко писи са работили нашите учени Йордан Иванов, А. Попстоилов, Ст. Аргиров и др. Безспорно славянските ръкописи в сбирката на руския светогорски манастир „Пан- телеймон" са били повече, отколкото сега 1. За съжаление, въпреки че преди две- три години е предаден том първи от описа на зографската сбирка, подготвен от Хр. Кодов, Б. Райков и Ст. Кожухаров, той все още не е отпечатан. 156 са запазени там. За сегашното състояние на сбирката узнаваме от книгата на проф. Антоан-Емил Тахиаос „Славянски ръкописи в манастира, Св. Пантелеймон" (Русик) на Атон" (Солун, 1981, на английски език). След увода към книгата (с. 7-17), в който е проследена историята на манастира, научният интерес към него и по-специално към съхраняваните там ръкописи (В. Барски, В. И. Григорович, К. Д. Петкович, Антонин Капустин, арх. Леонид Кавелин, Сим. Аврамович), се при стъпва към описанието на самите ръкописни книги - за съжаление останали само 74 - от XIII в. до средата на XIX в.: български, руски, сръбски. Трябва да се каже, че не вси чки ръкописи от сръбска редакция са писани от книжовници-сърби; част от тях са дело на български книжовници, които заедно със сръбските книжовници през епохата на тур ското робство си изграждат обща езиковоправописна система. Това важи особено за XV-XVI в., когато тази практика се раз ширява и обединява поробените два братски народа. Тя е изградена въз основа на прин ципите на Ресавската книжовна школа, която на свой ред възхожда към тради циите на Евтимиевата Търновска книжовна школа. За всеки ръкопис проф. Тахиаос дава вън шна характеристика - време на написване пергамент или хартия, брой и формат на ли стовете, редакция. След това говори за осо бености на писмото и езика, научна литера тура, посветена на даден ръкопис, и др. Из следователските наблюдения на автора имат различен характер при разните ръкописи - при едни са по-подробни, при други - по кратки. Впрочем това зависи до голяма сте пен от самия ръкопис, от неговия жанр, обем преписки и пр. Често пъти дава извадки от поместените произведения или отбеляз деня на чествуването на славянски свет (Кирил Философ, архиеп. Сава, Симеон Н ман, княз Лазар, руските князе Борис и Гле княгиня Олга, Теодосий Печорски и да Посочва имената на някои книжовни преписвачи, манастирски игумени, дава пре писки от книгите.