ръкописна

Света гора (Атон) е голямо средище на културни ценности, останали от Средновековието - книжнина, живопис, архитектура. Тези ценности са свързани с живота на много народи - гърци, българи, руси, сърби, румъни, грузинци и др. Там се съхраняват и много архивни материали от по-ново време, свързани с възраждането на балканските народи. И двата вида източници за културната история преди всичко на балканските народи и на европейската култура изобщо не са използувани широко в науката поради обективни причини. Такава съкровищница е и Хилендарският Манастир, един от малкото славянски манастири: предмети на изкуството - църковни утвари, икони, обкови, графика, архитектура, ръкописи. Сбирката от стари славянски ръкописи, съхранявани тук, е една от големите Ръкописни сбирки в света. Характерно за тази сбирка е, че по-голямата част от ръко писите са писани тук или са преписани дру гаде, но предназначени за Хилендар, дето са били изпратени. Хилендарската сбирка е типич на манастирска библиотека, която е играла важна роля не само в живота на манастирското братство, а чрез него и на сръбския народ, но такава роля тя играе в живота и на останалите православни славянски народи. Хилендарски ръкописи са изпращани по други Манастири и по-далечни земи за преписване (някои от тях не са върнати), други (около 500 книги) през XVII в. чрез руския култу рен деятел Арсений Суханов биват отнесени в Русия във връзка с предприетата от патриарх Никон реформа на руската богослужебна книга. Хилендарската ръкописна сбирка е известна на науката; там са работили немалко славянски учени-слависти и изкуствоведи; нейни ръкописи са използувани неведнъж, Някои старославянски съчинения са печатани по хилендарски ръкописи, а други ръ кописи са използувани за варианти. Има и научни описания на тази сбирка, най-ценни от които са публикациите на архим. Леонид „Славяно-сербские книгохранилища на светой Афонской горе в монастырях Хилен даре и светом Павле" (Чтения ОИДР, М., 1875, с. 1-80) и на Sava Chilandarec Rukopisy a starotisky Chilandarske" (Praha, 1897, 134 с. 1-98). Тези две издания досега бяха главни източници на информация за хилендарските ръкописи. Сега разполагаме с по-богата информация за сбирката - за броя на ръко писите, тяхното временаписание, съдържание. Тази възможност ни дава наскоро излязлата книга на сръбския учен проф. Димитрие Богданович „Каталог ћирилских рукописа манастира Хилендара" (Београд, 1978). Информацията се разширява и от поместения В същата книга опис на старите печатни книги, камиращи се в библиотеката на Хилендар, подготвен от д-р Деян Медакович. Книгата на проф. Д. Богданович е от две части - описание на ръкописите и албум от Ръкописите (подборен). В първата част са описани всички кирилски ръкописни книги - 815 на брой (в описа по принцип са изключени архивните материали). Дадено е подробно физическо описание на всяка книга - мате риал (пергамент или хартия), колко листа има, размер на листовете, временаписание, редакция, вид на писмото (устав, полуустав, Скоропис), орнаментика, водни знаци, съдър жание, жанр, приписки (ако има). Сега за пръв път се получава пълна представа за книжовното богатство в Хилендар - ръко писите са от края на XII до началото на ХХ в. Описанието е дадено по номера, а не хронологично.