presto

Обособяването на „Септември" като изолиран период в творческия път на Гео Милев отдавна вече не е сред навиците на нашето литературоведско мислене. Ако поемата се противопоставя на предхождащите я произведения, то това става не по признака „абсолютно ново - утвърдено". Водо раздел съществува, но той минава не в рамките на индивидуалното творчество - между „Септември" „преди „Септември" - водоразделът минава през българската история. Първото в света антифашистко въстание с обилието на героизъм и кръв разтваря интернационалните мащаби за малка изостанала, но достойна България; в национални мащаби то моделира хиляди човешки съдби, като ги отбелязва с непознатото или поне неизяснено до момента чувство за единение и съпричастност. Обвързването на личност с личност и на личност с народ е от особена важност за Гео Милев, чиято свръх будна и изтънчена мисъл, преминала през лабиринт от догадки и експерименти, до сеп темврийските събития вече е доказано узряла за него. Така реалността идва да заземи" налич ната осъзната необходимост; „Септември" заземява“, „Грозни прози“, „Експресионистично кален дарче“, „Ден на гнева“, „Ад". Да обоснове, че в периметъра на поемата като литературен жанр „Сеп тември" преминава през художествената система на „Ад", като я „заземява", конкретизира отвъд историческия стрес, е задачата на настоящото съобщение, което поради своя ограничен размер няма претенции да изчерпи напълно въпроса. B Тук е уместна една предварителна уговорка. Посоката на разглеждане от „Септември" към „Ад" с уязвима от гледна точка на обвинението в предубеденост по отношение на откритото в „Ад" и следователно доказателствената сила на подобно разглеждане е силно редуцирана. Че художественито факти в „Септември“ имат някакво а 1а в „Ад", едва ли е достатъчно, за да бъде аргумент полза на органическата връзка между двете поеми. Изкушение за подобна ориентация на изследо вателското внимание, разбира се, е налице поради внушителното количество разработки върху „Сеп тември" срещу оскъдицата писано за „Ад" (което е съвсем обяснимо). И все пак с по-голямата си убедителност се налага противоположната посока на разглеждане (ембрионът предполага възрастния организъм, а не обратното). C Това, което може би първо се набива в очи при внимателен прочит на поемата „Ад", е ней ното двупланово изграждане: алегорико-метафоричен и конкретно-битов план постепенно оформят целостта на творбата (фактът, че тя е незавършена, в случая е без значение). Първият план е явен пространствен приоритет, което е напълно естествено, тъй като „Ад" притежава всички белези на лирическа поема. Зададен е още в заглавието и експлициран във въвеждащите стихове: ...писа нявга ръката на Данте // над вратата на ада. // Данте беше andante...". Зрителният лъч явно не прекъсното ще се удря" в авторския и читателския литературен опит. При това съдбата на този активизиран литературен опит нито за миг не остава в сянка миналото време на глаголите комбинация с наречието „нявга" (самото то арханизм) недвусмислено го затварят в мъртвилото на традицията. Потенциалният заряд избухва, когато Дантевата мъдра пророческа прежда“ бива раз сечена от едно рязко „Ний" -безжизненост срещу жизненост, минало срещу настояще, статика срещу Динамика, andante cpemy presto явно ще изпредат „преждата“ на Гео-Милевата поема. Дайте и не говият „Ад" тук са необходими, за да бъдат отречени: Люка е Виргилий!"