Портретите

Доверявам се на тези критици, които носят със себе си атмосферата на изкуството, неговата чудесна хипноза. През последните години те стават все повече. От тях не лъха на кабинетна плесен или досадна лекторска назидателност. Те изместват от съзнанието на моето поколение представата за критикапрототип на Чеховия човек в калъф, която се беше вгнездила у нас от скучните силогизми на гимназиалните учебници и хри стоматии от преди десетина години... С читателите те не разговарят от трибуна. Чуждо им еакадемичното достолепие. Със своя заразяващ ентусиазъм, с чудатата си, непресекваща пламенност те приличат на художниците от бедните тавански ателиета, дето сред разхвърляното пъстроцветие на бои, платна и евтини мебели се водят нескончаеми страстни спорове за изкуството, пие се вино и се рецитират нови стихове, танцува се лудо и под мансардните сводове се четат бунтарски авангардни манифести…