пориви

Оформянето на едно творческо съзнание често трае дълго, с много лутаници и тревожни упования, с бързи устреми и увлечения, с драматични терзания и непресекващи надежди. Художествената воля изисква преодоляването на вътрешни и външни прегради, изработването на верен естетикореалистичен усет и смело, дръзновено откликване на проблемите. Постепенно младият автор открива необгледните хоризонти, намира неизследваните цеB лини на човешкото знание, домогва се до свои открития и решения. Но има художници, които творят в затишие, принудени са да изчакват големи събития, обречени са от историческия ход да бъдат сеизмографи на области, в които няма никакви трусове и раздвижвания, тогава духът тлее, сетивата отслабват, живецът на вдъхновението се погубва и замира, изстинал в напразни очаквания и бледи безпросветни блянове. В една своя беседа Дома на Червената армия Алексей Толстой подчертава, че „когато дните бяха тихи, животът сънен, когато хората съществуваха без вяра в бъдещето, без мисли за миналото и само камбанни удари тревожеха техния покой" за създаването на големи произведения, за исторически романи никой не мисли. Наистина историческото безветрие не е подходяща почва за израстването възмъжаването на един писател. И Още първите години на новодошлия ХХ в. показваха, че отдавна е отминало спокойното време, „светът от вчера" е вече нещо далечно, изпепелено минало. С руската революция от 1905 г. идваше преломът, зрееше една борба, която нямаше да свърши с примирие, с фалшиви и гръмогласни конвенции. Градоносните облаци на войните изсипваха огнения си товар и над Балканите и обгорялата българска земя трябваше със сетни усилия да превързва раните си. Но военните събития от тъмната глина на множеството извайваха, моделираха една нова цялост, по думите на Стоян Загорчинов това беше „Един герой - чутовен, епичен и безимен, и затова още по-велик - народът“. През 1917 г. повратът в световната епоха бе извършен от руския народ и Октомври бе осветен от един крайцер с името на древната римска богиня „Аврора". Така и най-отдалечените векове се смесваха с началото на началата. Огромните бъркачки на времето омесваха миналото с настоящето и в това имаше нещо символично и като че ли божествено.