племенник

През лятото на 1970 г. един щастлив случай ме свърза във Варна с Мария Константинова. Стаята на осемдесет и една годишната жена е запазила атмосферата на далечните години - старинни извити столове, виенско канапе с раирана сиво-черна дамаска, гравюри по стените: „Наполеон и сина му“ и „Торквато Тасо и Леонора". Върху украсения с резби скрин на найвидно място стои в старомодна рамка фотографията на Алеко Константинов. Този портрет е скъпа семейна реликва, тъй като старата жена е потомка на Константиновия род. Нейният дядо е чичо на Алеко - брат на баща му. Възрастната жена епазила немалко неща, свързани с именития и сродник. Повечето от тях са били дадени за временно ползване на различни музейни работници и литературни изследователи, но не са и върнати за голямо нейно огорчение... и сега Мария Константинова прояви своята отзивчивост, като ми даде възможност да се запозная с един автентичен ръкопис - дневника на нейния рано починал, още като юноша, брат. В този дневник той, пле менникът на Алеко Константинов, е записал породените от срещите си с писателя размисли и впечатления. В тетрадката от двойни канцеларски, пожълтели от времето листа намерих ре дица интересни факти за отношенията между чичото и младия племенник, както и една истинска находка: собственоръчно написан на отделен лист албумен експромит на Алеко Константинов. Освен това се запознах и с едно писмо, отправено от Алеко до чичо му - Прокопи Хаджи Константинов, както и с един документ - някогашен препис на „Списък на вещите, намерени в квартирата на А. Константинов, както и при него по време на убийството му". Особен интерес буди дневникът на Алековия племенник - шестнадесетгодишния Никола Прокопиев Константинов. Записите почват от 1-ви август 1892 г., когато юношата, завършил втори курс на Търговското училище в Свищов, отива в София с намерение да постъпи във Военното училище. Още в началото на дневника се усеща впечатлителната, отзивчива и сърдечна душа на момъка, неговото желание да учи, както той сам казва, „по-добри неща и по-всестранни". Първият запис, в който се споменава за Алеко Константинов, е от 12 август: „Аз бях при Алека Константинов - известний преводач на Пушкина и Лермонтова". От следващите записи в дневника имаме основание да смятаме, че при тези посещения юношата е споделил с чичо си своите литературни наклонности, издал му е тайната си, че пише стихове. Вероятно двамата са водили разговори на литературни теми, защото през тези дни Алеко Константинов написва В дневника на племенника си следния звучен поетически експромт: