Пред 110 годишнината от рождението Георги Бакалов
Константин Еленков Парадокси на отрицанието
-
Summary/Abstract
Резюме
Ако в пристрастията и симпатиите си Бакалов е напълно ясен и категоричен в отрицанията и антипатиите е разноречив и непостоянен. Особено интересни в тази насока са отношенията му с Иван Вазов. Най-общо те варират в полюсите между отричането и признанието. В конкретните случаи това са резки несъгла сия с обществено-политическите позиции на Вазов и частично или пълно признаване на писателското му дело... Още в широкия" период на Бакалов са известни случаи, в които той търси сътрудничеството на Вазов: в „Лъчите на поезията" са поместени 50 негови сти хотворения - повече от всички застъпени автори; в поредните номера 25-26 на издателство „Знание" излизат преводи на Вазов. Известна е също така и ла скавата оценка на Вазов по повод критическия етюд на Бакалов за творчеството му: „Никой не ме познава по-добре от вас!" Това не му пречи да напише отрицателна рецензия за „Нора“, както и статията „Иван Вазов и социализмът“, излязла после и в отделна брошура. През какви ли не криволици е минавала критическата му апаратура", за да останат в съгласие усетът му за красиво и талантливо и разбиранията му за класово полезно и правилно. Колко много днес ни говорят и оная малка записчица, която дядо Вазов му провожда: „Бай Бакалов, не ви намерих. След обед ще ви потърся, за да уредим оная сметчица, че имам нужда", и разговорът му с поета за победата на социализма в целия свят". . Бакалов не отрича „целия" Вазов. Той отхвърля само Вазов, който в неговите литературни проекции и критически изисквания не пасва" на идеала, нито подпомага така, както би могъл, делото на социализма. Критикът иска да отдели „полезния" от „вредния" Вазов, Вазов, който обслужва" пролетариата, от Вазов, който е от другия лагер". В това утилитарно разделяне не е трудно да се долови духът и поръчката на времето. Но, което е най-странно, същият този Бакалов, който настоятелно иска от Вазов, от Яворов, от Лилиев творби, каквито времето налага и каквито работническото движение заслужава, знае (поне теоретически!) истинската същност на „утилитарното изкуство".
Ключови думи