ония

„Новият живот" - така обобщено по инерция наричахме дните, които вече се налагаха, годините на социалните и социалистическите преобразования, но косвеното им определение не дразнеше и не палеше аполитичните граждани, дребните собственици; „новите хора" - те пък бяха носители на цялата нравственост и добродетелите на всеобхващащия хуманизъм, щом като бяха рискували и живота си заради революционната идея, не бяха тръгнали към нашите години от вчера... Няма да правя исторически справки, няма да се връщам в края на миналия век. И макар че тия, дето ги срещахме по улиците, още носеха бледостта на зат ворите и приведените им рамене още не бяха се изправили от гладуването по гори и балкани, движението имаше свои ветерани. Не бяха един и двама, които лично бяха слушали и разговаряли с Димитър Благоев - Дядото, с Георги Кирков - помнеха, кажи го, Бузлуджанския конгрес. И все пак те бяха известни в по-тесен партиен кръг. Като изключим Георги Димитров, станал знаме и символ на световния пролетариат и прогресивните движения след Лайпцигския процес, и строгата и малко загадъчна популярност на Васил Коларов не толкова като един от водачите на Септемврийското въстание, а като генерален секретар на Коминтерна („Интернационал“ и „Коминтерн" звучеше някак загадъчно за нас, мла доците), най-популярен сред дейците на Комунистическата партия у нас бе Тодор Павлов. Освен това Димитров и Коларов живееха в Москва, а Тодор Павлов бе за хората, които го познаваха и бяха работили с него, „бачо Тодор". Навярно читателят е забелязал, че тук, както никъде досега, си служа с усложнени изречения - главни, допълнящи, обяснителни и т. н., защото се опитвам да подражавам малко на Тодор Павлов не по съдържание" на изложението, а по „форма", защото той се беше наложил с множеството си публикации, а, както знаем, печатът е велика сила. С отделни свои трудове, статии, спорове доказваше „материалистическото" разбиране за света и обществото, а в областта на изкуството - предимствата на „новия художествен реализъм" - така се наричаше тогава, по цензурни съображения, социалистическият реализъм. Фигуративно казано, той бе стожерът, около който Сава Гановски-- Трудин, Жак Натан, Петко Кунин и др. мачкаха сламата на дребнобуржоазното мислене, за да отвеят чистото зърно на маркси ческата мисъл. Освен с перата си тези хора бяха участвували активно и в революционните борби и публични трибуни, бяха съдени и лежали в затворите и концлагерите - събираха им се общо със сегашните мерки четири-пет петилетки", та това им придаваше допълнителна тежест.