Любовта и омразата на критика

Веселин Йосифов е написал вече десетки рецензии, статии и критични бележки, публикувал е редица доклади и беседи. Писани по различни поводи и в различно време, пръснати по много вестници и списания, предговори на издания и др., в своята съвкупност те очертават една темпераментна творческа физиономия, разностранни интереси и литературна култура. И ето след толкова години труд на литературно-критическото поприще той поднесе на читателя една съвсем малка част от тях в книга под заглавие „Статии за български писатели". Дали това е най-хубавото, написано от критика, мъчно може да се съди, но така или иначе то трябва да потвърди, да илюстрира разбиранията му за литературата икритиката. Чувал съм да казват за Йосифов, че има остро перо. И това безспорно е вярно. Защото малко са критиците ни, които така рязко утвърждават или отричат, както него. Във всичките му работи ярко проличават омразата“ и „любовта". Затова за критик като Веселин Йосифов, струва ми се, именно подхождат думите на С. С. Смирнов от статията му „Бележки за критиката": „Професията на критика може би е най-неблагодарната от всички литературни професии. Писателите обикновено се отнасят към критиците както шофьорите към инспекторите от КАТ - или ги уважават, или се боят от тях, но рядко ги обичат. "