Вдъхновяващата сила на народния подвиг

Великият устрем на българина за свобода е вдъхновявал поетите във всяка епоха и те са настройвали своите лири за челичените стъпки на борбата. Много от тях стават тръбачи и герои, словото им се превръща в ярък възпев на смелата саможертва. През онази славна 1876 година, когато избухва Априлското въстание, един гениален поет-войвода пленява кораба „Радецки", за да дойде със своите момци и сложи костите си на родна земя. И Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. има своя поет и той е достоен приемник на Ботева - Пейо К. Яворов. Но между двамата, между хъша и харамията, се нарежда творецът, чието дело няма тяхната революционна пламенност, но своята мащабност, по своята величествена обхватност и мощ е достойно им бъде равно. Това е Иван Вазов. И този факт е многозначителен. Защото именно патриархът на българската литература, който пресъздаде пиянството един народ" от славната 1876 г., който възпя „избавлението", по-късно с трепетръка описа съдбата и на онези братя, които не изживяха общата радост Освобождението, а продължиха горката си робска участ, и то когато България беше вече свободна. на по да на на Именно Вазов, който в своята „Епопея на забравените“ възпя Братя Миладинови - на Македония двата верни сина", следи отблизо драматичните събития, последвали след Руско-турската освободителна война през бурния и драматичен четвърт век. В неговото сърце отеква всеки мъченически зов, всяка саможертва в името на отечеството. Тук към чистия патриотизъм на поета се прибавя и гласът на кръвта. Както споделя пред проф. Иван Д. Шишманов, той: „Прадядо ми, Кирко, бил дошел от Македония, от Арнаутлука." И този глас му нашепва сладкото име на реката от родния край на прадедите, когато Вазов написва като емигрант в Бакьу, в Румъния, през 1872 г. своето прославено стихотворение „Де е България?": Там, де Вардар през полята мътен лей се и шуми... Когато след Берлинския договор, режисиран от великите сили в угода на балканските държави и на своите завоевателни цели, се вдига Кресненско-Разложкото въстание, възбудило духовете до Охрид, народният поет оглавява комитет, създаден да подпомага въстаниците. Като чиновник за особени поръче ния в щаба на руската армия в Русе той е загрижен за съдбата на българското население, останало беззащитно под османската власт.