За Иван Радославов (1880 - 1969)

Познавах Радославов от 1945 г. - първата конференция на българските писатели в Со фия. Оттогава връзките ни не престанаха: посетих го няколко пъти в Драгалевци, той мене в къщи, после пак аз в София, той- вече на легло. Един ден позвъних в жилището му на „Оборище" 131. Отвори ми и застана на вратата мъж - висок, слаб и бледен, наметнат с лек вълнен шал. Беше се променил, но не беше трудно да го позная - все така бавен, тих и мъдър. Светлокафявите му очи блестяха живо въпреки изтощената физика. Блага усмивка заигра на лицето му, когато след малко колебание ме позна. Беше радостен да го посещават близки хора, с които можеше да споделя по литературни въпроси. - Идвайте, идвайте сякога, когато сте в София! Толкова ми е приятно... Посетих го пак и пак. И последен път месец-два преди края. Почти не напускаше леглото, облегнат на няколко възглавници, много слаб, изтощен, но с жив и бодър дух. Говорихме за Трая нов, за вдигнатата възбрана от него, за последната „Книга от моите страници" на Радославов, за томче спомени и писма, които трябваше да приготви за печат по искане на „Български пи сател".... *** Макар със закъснение, в нашия литературен живот се изживяха много увлечения. Отдав на ли беше, когато се колебаехме с Пенчо Славейков и пълното събрание на съчиненията му (1958-1959)? Г. П. Стаматов изживя печалната участ да бъде изхвърлян от учебната прог рама по литература в гимназиите като черноглед", писател без светли обществени перспекти ви. Възбраната от Траянов бе снета неотдавна и едва през 1968 г. Л. Стоянов - един от близ ките другари на Радославов - има щастливата възможност да приветствува изд. „Български писател" с решението му да издаде последния сборник от критически статии и очерци на критика. Години вече Ив. Радославов - последният от старата фаланга литературни критици не е между нас. Ако приживе съвсем несправедливо беше забравян, затулян и отричан, колкото по-често след смъртта му си спомняме за него и честното му литературнокритическо дело, толкова повече ще печели българската култура и литература. Няколкото писма - част от получените, - които даваме, целят да припомнят някои от характерните схващания, с които живя и работи той, някои изказвания, по-специално за класика на българската проза Елин Пелин.