„Алгебра и гармония” от Юрий Барабаш

Методологическите проблеми на литературознанието, тази своеобразна саморефлексия на литературната наука, все по-често занимава напоследък литературоведите. За това, разбира се, има достатъчни основания - Методологическата плурализация на съвре менната наука, която в една или друга степен засяга и литературознанието. Методологията се превръща в един от най-напрег натите „участъци" от фронта на идеологическата борба в сферата на самата литературна теория, защото, както изтъква Юрий Барабаш, митът за уж съществуващ строг водораздел между идеологията и т. нар. „чиста" методология се оказва илюзия" (с. 182); твърдение, което авторът аргументира с конкретен анализ на най-актуалните чисти" методологии. За Марксистко-ленинското литературознание на настоящия етап е от съществена важ ност, от една страна, да определи собствената си генерална" насока, защото марксизмът не е извечна догма, а ръководство за действие - изменя се и картината на литературоведското познание, а това изисква, от друга страна, като се подложи на критична оценка целият „спектър" от немарксически методо логии, да се отберат от тях онези рационални „зърна“, които могат да играят полезна, макар и подчинена познавателна роля в собствената му теоретическа система, асимилирани и подчинени на нейните методологически принципи, по начин, който изключва възможност да внасят в нея еклектически „нанос". Особено упорити, последователни и плодотворни усилия полагат в тази насока редица видни съветски учени. Сред тях е и Ю. Барабаш, чиято последна книга е посве тена изцяло на методологически въпроси на литературознанието и естетиката. Наред с идеологическите аспекти и стимули (засиления интерес към методологическите въпроси на науката за литературата) несъмнено съществуват и стимули от „вътрешен" характер, породени от собственото и развитие. Сред тях авторът целесъобразно изнася на преден план проблема за системния и комплексния подход. Но преди да очертае както постиженията, така и насоките за по-нататъшни дирения, ученият подлага на щателен критичен анализ основните методологически направления в съвременната наука, които предявяват пре тенции за водеща роля и в литературознанието. Сред тях може би най-амбициозен" е структурализмът. Неговата оценка става още по-наложителна, като се има пред вид, че и в съветското литературознание „по същест во се оформи структуралистично течение" (c. 9).2 1 Разредките навсякъде в текста са мои, а курсивът - на цитираните автори. У нас философско-методологическа оценка на структурализма на Клод ЛевиСтрос от позициите на марксистко-ленинската философия направи Сн. Аврамова в книгата В съветската наука структурализъм е бил вече многократно обект на описание, критически анализ и оценка, сочени са и неговите връзки с руския формализъм. Задълбочен паралелен анализ обаче на двете методологически явления за пръв път прави Ю. Барабаш, който ни убеждава с богата конкретна аргументация не само в методологико-концептуалната близост между тях, но и че тази близост в редица насоки стига до равнището на методиката на изследването и конкретните резултати от него.