* * * Юбилейна научна сесия

На 10 и 11 януари 1978 г. в СУ „Кл. Охридски" се проведе юбилейна научна сесия, посветена на 100-годишнината от рождението на П. К. Яворов. Сесията бе организирана от Института за литература при БАН, СУ „Климент Охридски" и Съюза на българските писатели. На откриването присъствуваха завеждащият отдел „Изкуство и култура" на ЦК на БКП Любомир Павлов, зам.-завежда щият отдела Кина Бояджиева, директорът на Института за литература при БАН проф. Тончо Жечев, директорът на Института за славяноведение и балканистика при АН на СССР акад. Д. Ф. Марков, писателят Христо Радевски, учени, културни дейци и много граждани. Сесията бе открита от акад. Георги Цанев. В осемнадесет доклада и научни съобщения изтъкнати наши литературоведи от различни поколения се спряха на редица аспекти от Яворовото творчество. За първи път на такъв представителен форум беше разгледано поцялостно литературното наследство на голе мия български писател. Наред с поезията бе отделено значително място на драматургията и публицистиката му и особено на художестве ната проза. За първи път беше поставен проблемът за философския модел на Яворовата лирика. По нов начин бяха интерпретирани въпросите за връзката на Яворов със символизма, за житейската и творческата му драма, за сходството между Яворовата лирична ком позиция и някои форми на музиката, за автобиографизма на неговата поезия и т. н. В доклада си „Яворов в развитието на българската литература" Петър Динеков изтъкна новаторския характер на Яворовата поезия, което и отрежда изключително място в развся на българската лирика. Докладчикът се спря по-подробно на ролята на народното творчество за изграждането на Яворов като поет. П. Динеков заяви, че със своя мъжествен стих, с революционния си дух Яворов е единственият български поет, когото можем да поставим редом с Ботев. Тончо Жечев засегна една почти неразработена от нашето литературознание тема - белетристичното творчество на Яворов. Той подчерта, че биографията на Гоце Делчев и „Хайдушки копнения" са подценявани от литературните историци, защото винаги са били „в сянката" на могъщата, ослепителна Яворова лирика. Прозата на Яворов разкрива освободителните борби на македонските бъл гари, пресъздава образа на техния велик водач Гоце Делчев. Тя има значение на ярък художествен документ за нашата история от края на миналия и началото на настоящия век. Прозата на Яворов носи нещо от духа на Бъл гарското възраждане, когато близка дружба свързва един гений на перото като Ботев и един гений на делото като Левски. Или, както се изрази Т. Жечев, биографията на Гоце Делчев, написана от Яворов, ни кара да си представим каква би била биографията на Левски, ако я беше написал Христо Ботев. Яворовата биография на Гоце наред с биографията на Ботев от Захари Стоянов могат да се сравняват с някои от най-големите постижения на световната биографична литература. Докладът на Васил Колевски „Яворов - критик и публицист" бе посветен на онази част от литературното наследство на поета, която досега бе считана за второстепенна. Той под черта връзката на Яворовата публицистика с македонското революционно движение, очерта идейно-естетическите особености на Яворовия мироглед. В. Колевски се спря и на литературно-критическата дейност на поета, на оценките му за творчеството на различни бъл гарски писатели. Пеньо Русев разгледа участието на Яворов в социалистическото движение в България, влиянието, което социалистическата идеология оказва върху него, и т. н. Той се спря поспециално на двама от героите на Яворовите драми „В полите на Витоша" и „Когато гръм удари" като носители на социалистическа идейност.