Октомври

В началото на месец септември през 1920 година, когато Октомврийската социалистическа революция в Русия още не беше затихнала, Смирненски публикува знаменитото си стихотворение „Червените ескадрони“. Там има такива куплети: Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони погледи са приковани със надежда и любов. Свил десницата корава, целий свят се днес изправя стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов. e Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, вий - развихрени предтечи на безоблачните дни! С буря, молния и грохот възвестете гордий поход на възбунените роби, на червените вълни! Величието на това стихотворение и значението му в българската литература не толкова в блестящо и игриво написаните строфи, а че в тези строфи е въ плътено движението на една епоха, движението на разкрепостяващия се човешки род, който пристъпя към осъществяване на вековните си идеали. В историята на нашата планета няма друго събитие по взрива си равно на Октомврийската социалистическа революция. Събитие, което така издъно да измени хода в развитието на рода човешки. Човечеството е преживяло много въстания и няколко революции. И всички са потушавани с кървава жестокост. Защото са посягали върху присвоените права на едно малцинство от хора, което охолствува от безправието над мнозинството. Но тия въстания и революции не са излизали извън частнособственическото разбиране за обществените отношения. И затова само донякъде са налагали решаването на големите социални въпроси. И обществата си оставаха пак със стария частнособственически строй, с експлоататорската система и с класовите си и национални противоречия. Октомврийската революция по това се различава от всички големи и малки социални взривове до нея, че тя удари в корена системата на човешкия гнет и създаде първообраза на бъдещото човешко равноправие върху нашата планета. Това изумително проникновено е доловил младият Смирненски и вдъхновено го е изпял в стихотворението си.