Радой Ралин

Макар и обграден с внимание като сатирик, по силата на парадокс, нечужд на нашите критически увлечения, като лирик Радой Ралин не получи нужното признание на автор със свое присъствие и аромат, с оригинална творческа физиономия. Любимец на разпалените събеседници, на паметливите читатели, които могат да цитират неговите епиграми и се наслаждават на остроумието му, той остана некоронован в света на „голямата" поезия, макар че едно такова разде ляне на неговото творчество е доста условно и неестествено, то лишава от истинска пълнота представата за неговите достижения. Много често при Радой Ралин остротата на сатиричното жило есъпроводена с вътрешнодраматично изживяване, така както често е било при известните хумористи. Сатирата на Радой Ралин е съпроводена от болезненост и човешко терзание, от ярко съчувствие и нежност. У него откриваме и гордостта на лич ността, която търси справедливост и защищава смело истината, и същевременно с това усещаме колко искрен и близък може да ни бъде той с простите си радости и грижи. Зад тънко изразената му ирония усещаме и болката, и затаеното огорчение. Тук има мъжествено присвиване на устните в гримаса на смеха. Затова, ако търсим често пъти точното определение на неговия смях, то е горчив смях. И това е характерно не само за късния Радой Ралин. Този наш съвременен моралист, наблюдателен и остроумен, доста отрано е обременен от неволята и страданието. Нему сякаш е била неприсъща юноше ската волност, лекотата на настроението и игривото чувство. Прекалено трезв енеговият поглед към света, изчистен от илюзии и розови мечтания. Сякаш музите отрано са го дарили с тежките дарове на разочарованието. Метафизич ното вълнение му е по-присъщо, отколкото увлечението към податките на леките съблазни, изкушителни в младостта за сърцето. Като че ли него не са го измъчвали копнежите по далечното и непознатото, никакви лелеяни блянове не са тревожили детския му сън. Отрано той е едно възрастно дете“, което всичко познава и знае, с нищо не можеш да залъжеш. Приказните видения не грабват неговото въображение, не изпълват неговите представи. В едно от своите първи публикувани стихотворения Радой Ралин пише: