Димчо Дебелянов и Жан Мореас

Както е известно, Димчо Дебелянов отрано познава руските и френските модернисти. Още през ученическите си години той чете, преписва, заустява, рецитира техни стихотворения. Когато отива в София, започва упорито да изучава чужди езици, за да може да чете в оригинал любимите си поети. Отсега нататък заниманията му с литература са съзнателни, целенасочени, системни. Роденият поет добре чувствува и разбира потребността от собствен естетически светоглед и интензивно работи, за да оформи и развие поетическото си дарование. Вече от 1907 г. живее само с литература. С голям интерес следи всичко, което излиза от и за модерните писатели. Събира книги, списания, вестници за библиотеката си, а онова, което не можел лично да си набави или изпише, той заемал временно от приятели. В това отношение особено полезна за Дебелянов е дружбата му с Лилиев, който редовно получавал всички най-авторитетни европейски издания. Двамата поети се чувствували винаги близки и всякога са намирали взаимно разбиране. Всеки виждал в другия своя духовен брат, превъзходния приятел. Те обсъждат свои и чужди произведения, дават си съвети, изразяват препоръки, изказват мнения по редица въпроси. После, когато Ли лиев следва в Париж, чрез писма се осведомяват за литературния живот в България във Франция, споделят интересите, стремежите, възторзите, творческите си планове. По такъв начин и преди всичко чрез самостоятелно литературно образование и възпи таване Дебелянов израства като самобитен и голям поет. И Но Дебелянов еизвестен още и като майстор на художествения превод. Някои от преводите му по най-убедителен начин говорят за духовното родство и за вътрешния му афинитет към автори, творби, герои. А това хвърля сбилна светлина върху природата на естетическото му светоусещане, характера на индивидуалното възприемане принципите на символизма, посоката на различните и противоположни тенденции в художествената практика. За тая страна от творческата му дейност сбаче се знае и пише малко. Въпросът за отношението на Д. Дебелянов към Ж. Мореас и стансите му досега не е проучван. Понякога той е засяган, но в тия случаи не се отива по-далеч от общите и откъслечно изказани бележки, характеристики, квалификации. У нас все още тегне категоричната и безапелационна преценка на Иван Радославов, че Мореас и Самен са със съдба на обикновени таланти", че са второстепенни поети, второразредници в изку ството. Наистина посочените поети не са от ранга на Бодлер, Верлен и Рембо, Маларме, но и те са изтъкнати и популярни творци. Очевиден е стремежът да се подцени и принизи изкуството им само защото са „несъвършени" символисти.