Поезията на българските павликяни

Литературата на българите-католици все още принадлежи към недостатъчно проучените явления от нашето културно наследство. Не е приведен известност всичкият запазен материал въпреки заслугите в това отношение на Л. Милетича и В. Чапликов. В научните изследвания и общите курсове по история на българската литература на по-голяма популярност се радват само сборникът „Абагар“ и неговият автор Филип Станиславович. 3 В общоисторически аспект проникването и разпространението на католицизма у нае също е било обект само на едно по-значително изследване. Няма единство и в употребата на термините „българи-католици“ и „павликяни“. Първият термин е по-обобщаващ и включва дейността на всички българи от католическо вероизповедание. Тук запазвам втория за означаване на българитекатолици от Пловдивско, сред които литературният живот е бил най-развит и които действително са наследници на стари павликянски и богомилски традиции. В по-ново време са дадени някои общи насоки за бъдещи изследвания. П. Динеков например отбелязва, че произведенията на българо-католиче ската литература „представят известен интерес с оглед на зараждането на жанровете и на изграждането на понятията за художественост от съвременно гледище". А Ем. Георгиев сочи културната и книжовна дейност на българитекатолици като една от сферите, в които се проявява българският Предренесанс и които „в по-голяма или по-малка степен излизат извън границите на средновековното предание" НОВ Разработването на тези плодоносни насоки би ни позволило да навлезем от нова гледна точка в интересния и все още недобре изяснен кръг от въпроси около генезиса на нашата възрожденска литература.