Една класова муза

За Христо Радевски, какъвто го познаваме още от началните му стъпки в литературата, не може да не се пише с повишено чувство. Той е виден представител на партийната революционна поезия, и то в продължение вече на половин век. Променя се през това време, претърпява голямо развитие и си остава същият. В неговите стихотворения, изградени с изсечени сякаш думи и с динамични паузи, се усеща винаги борческо мъжество. И когато страда, и когато се колебае, той еверен на себе си. У него драматичното напрежение е постоянно, но се изживява в намиране на равновесието между помисли, намерения и дела. Той преживява тежко всеки разрив на чувствата с разума, всяко несъгласуване между тях, което би унищожило и поета-борец. В тази именно поза - на неотстъпчив революционер - го виждаме през цялото му творчество. У Радевски има нещо, което, заложено в дълбочина, ни напомня за доброде телите на нашия народен характер. Той би могъл донякъде да се сравни с Ламар. Докато у Ламар обаче народностното начало преобладава главно чрез фолклорното - поетът се бунтува срещу съвременността, ала има пристрастие предимно при битово-фолклорното, - то у Радевски народностното начало се изявява чрез неговата жизнена всеотдайност и мъжество или, казано иначе, чрез неговите здрави „исторически инстинкти“, които винаги са силни. Той е народностен не толкова чрез пъстрото фолклорно облекло на словото, колкото като борец, като мъжествен партиен поет. Почти през всичките произведения на Радевски преминава привързаността му към революционната идеология на комунистическата партия. През увеличителното стъкло на тази идеология той вижда съвременния живот, съпреживява даже вечните въпроси на битието - любовта, смъртта. Той довежда умовете на читателите до съвсем живата идея на епохата и дава тласък на тази идея чрез своите мисли и чувства. Той е донякъде интелектуален“ поет, тъй като обича да размисля върху своите стремежи, върху чувствата и изживява нията си. Поезията на Радевски е едновременно образ, изповед на емоции, и беседа, силно пропагандистко слово. Той води разговор и с класосъзнателните, и с некласосъзнателните, но предпочита първите. С тях споделя и собствените си колебания, желанието си да се освободи от слабостта, от ръждата на инте лигентщината“. Защото мерило за личността му е все моралът на партийния колектив.