Д-р В. Сл. Киселков

На 10 април т. г. в София завърши жизнения си път дългогодишният и многозаслужил изследвач на старата българска литература д-р Васил Славов Киселков. Той принадлежи към онези немногобройни всеотдайни труженици, които великолепно съчетаваха в себе си верността към учителския дълг със стремежа към научноизследователска дейност, призванието на педагога с търсещата мисъл на учения. Роден ев гр. Котел на 17. ХІ. 1887 г. в семейството на дребен скотовъдец. Подпомогнат от вуйчо си, В. Сл. Киселков завършва гимназия във Варна, а от 1909 г. следва славянска филология в Софийския университет. Висшето си образование обаче завършва в Загреб (1914), където защищава докторска дисертация на тема „Християнството и книжнината у българските славяни" (1914). Десет години по-късно еизпратен за едногодишна специализация по славистика във Виена. До оттеглянето си в пенсия д-р В. Сл. Киселков преподава български език и литература в различни градове на страната. Той е пръв учител на българчетата в с. Пет могили, Шуменско, гимназиален учител в Сливен, Котел, Карнобат и Ямбол, а от 1925 г. в Софийската духовна семинария. Още в дисертационния труд на д-р Киселков е набелязана голямата тема на неговите научни занимания - старата българска литература и среднове ковната ни история. Сам той отбелязва: „От 1914 г. до днес съм използувал всич кото си свободно време, за да проучвам нашето минало и главно старобъл гарската литература. Пълната библиография на д-р Киселков съдържа 139 заглавия, които очертават творческата му активност, полувековното му участие в нашия научен и културен живот: монографии, студии и статии по стара българска литература, рецензии върху новоизлезли научни трудове, популярни статии, преводи от старобългарски език, съставяне на учебници, отклик на система. дискусионни проблеми на правописа и образователната В кръга на научните интереси на Киселков важно място заема литерату рата на „Златния век“ (Презвитер Козма и неговата беседа против богомилите. 1942; Българската книжнина през Симеоновия век. 1943; Свети Климент Охридски. 1941 и др.), привлича го сложната кирило-методиевска проблематика, към която той многократно се връща, за да търси нови решения на спорните въпроси за народността на Първоучителите, за приоритета на кирилицата или глаголицата, за авторството на Пространните жития и пр. (Славянските просветители Кирил и Методий. 1946; Кирил и Методий в Рим при папа Адриан II. - Истор. преглед, кн. 1, 1946; Най-старата славянска азбука.