Никола Фурнаджвиев и Септември 1923

По щастлива случайност седемдесетгодишнината от рождението на Никола Фурнаджиев съвпада с петдесетгодишнината от онова историческо въ стание на българските работници и селяни, което го създава като поет. И ако не всеки любител на литературата помни, че поетът Фурнаджиев е роден през май 1903 г., то втората му рождена дата едва ли някой може да сбърка. Септември 1923 стана за фурнаджиев това, което бе Октомврийската революция за Смирненски, Априлското въстание за Вазов - оня решаващ „ден първи“, оная първозданна глътка въздух, които завинаги определят съдбата на един поет. Стихове той пише от съвсем млада възраст, но поезия те стават, когато тях заговорва младостта на епохата. Свои творби печата още като гимназист, но на голямата национална сцена литературният му дебют е оня декември 1923 г., когато по страниците на „Нов път" започват да се появяват неговите потресни септемврийски видения. Поетичното му творчество обема повече от четири десетилетия, но мястото му в литературната ни история остава завинаги свързано с трагичните вдъхновения на оная литературна вълна, която нарекохме септемврийска. B Кратък, но бляскав бе литературният живот на тази ранна септемврийска вълна, която даде на литературното ни развитие сп. „Пламък“ с Гео Милев, от една страна, и сп. „Нов път“ с Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Ангел Каралийчев, от друга. Ако за Гео Милев тя бе увенчаващият творческото му дело край, за останалите трима бе едно вдъхновено начало. Спадна революционният подем и различни продължения получи това начало: трагичният прелом от 1925 г. показа докрай колко различни са в същност тримата неразлъчни сътрудници на „Нов път“. Но независимо от всички тогавашни или по-късни различия върховното социално напрежение на един преломен исторически момент издигна тези автори на гребена на националната ни литература и освети завинаги тяхното поетическо братство. Ненапразно Георги Бакалов ги нарече „септемврийци“. По различен начин и с различни творчески резултати - за всички тях Септември 1923 стана съдба. „Септемврийското въстание беше нещо велико - такива моменти в историята не се случват често. Въпреки големите жертви, то бе време на подем и ствието даваше е необходимо възможност, ако си талантлив, да създадеш голяма творба. Спокойще за света, но често пъти не е благоприятно за поетите" - въздъхне години по-късно 60-годишният Фурнаджиев.