Gunnar Sven. Konstantinos (Kyrillos) og Methodios

Като къс от историята на европейската цивилизация Кирило-Методиевото дело постоянно привлича вниманието на специалисти от различни области към най-важните кни жовни извори за възникването и разпространението на славянската писменост. Тържествено отбелязаната 1100-годишнина от смъртта на Константин-Кирил съвпада с издаването на първите датски преводи, представящи славянските първоучители пред чуждия читател - както през погледа на техни съвременници и по-сетнешни летописци, така и чрез собствените им литературни творби. Книгата, озаглавена „Константин-Кирил и Методий, славянските апостоли", заслуга на професора от Орхуския университет Гунар Сване, съдържа Пространните жития на Константин-Кирил, на Методий и на Климент Охридски, Проглас към евангелието и Слово за правата вяра (за чийто автор тук е посочен Константин-Кирил), фрагментарно засвидетелствуваната анонимна проповед от Клоцовия сборник (с предполагаем създател Методий) и „За буквите" на Черноризец Храбър. Преводът на Кириловото житие е по южнославянската редакция, публикувана от Гривец и Томшич, за Методиевото житие е избран текстът от изданието на Лавров (преиздаден с критични бележки от Гривец и Томшич), а за житието на Климент Охридски проф. Сване се е опрял на най-новото издание на Ал. Милев. Прогласът към евантелието е по изданието на Нахтигал, Слово за правата вяра - по Ю. Трифонов, трактатът на Черноризец Храбър - по фотокопие на сръбско-църковнославянска редакция от XVв., с варианти по изданията на Ягич, Лавров, И. Иванов и К. Куев, а анонимната проповед епо А. Достал. Агиографските текстове са придружени от обширно въведение (30 стр.) и внушителен по своята задълбоченост исторически и литературнокритически коментар (69 стр.), който включва и оригиналните наблюдения на автора върху езика и композицията на запазените в многобройни преписи славянски литературни паметници. Плавният, облекчен от догадки и полемики увод поднася известните исторически сведения за Моравската мисия и съдбата на славянската просвета в Моравия, Панония, България, Русия. Не са приведени множеството спорни становища около старшинството на глаголицата, хронологията и обема на първите преводи и т. н., но изрично се от- белязва, че основата на старославянския литературен език е български диалект, говорен през втората половина на IX в. (стр. 11). Многократно е изтъкната прием ствеността на литературните традиции между 11 Сл. Литературна мисъл, ки. 6 двете старобългарски книжовни огнища, осо бено висока оценка получават преводаческото изкуство на първите славянски кни жовници, замахът и вещината, с които са осъществени началните поетични опити. За датския учен старобългарската литература притежава риторичния и композиционния Финес на най-добрите византийски образци (26 стр.). Може да се възрази срещу тра диционното схващане за консервативността на Охридската школа в езиково отношение - източнобългарските паметници превъзхождат западнобългарските с ред архаични черти, а и съвременните на Климент Охридски писатели в Източна България са били също като него глаголаши, именно на Изток се развиват тенденциите към кръглата глаго лица и оттам прониква на Запад реформатор ската дейност в правописа на глаголическите паметници. Освен доказаните исторически факти в увода намират място и отделни гриж ливо анализирани легендарни сведения: проф. Сване предполага, че връзката между българския владетел и славянската мисия е била възможна още по времето, когато Мето дий е бил епископ в Моравия и Панония (23 стр.), но се съмнява в достоверността на сведенията от Краткото Кирилово житие, Пространното Климентово житие, Успение Кирилово, Солунската легенда и Житието на Наум от XVI в., че апостолските братя преди заминаването за Моравия са развивали просветна дейност сред българите, т. е. сред източните балкански славяни в днешна България и Македония (183 стр.).