Тайната на Тургенев

Сред великите руски писатели, страдалци и праведници, мъченици и светци, Тургенев е сякаш най-честитият, най-благополучният. Роден под щастлива зве зда, помазан от добри орисници, струва ти се, че той не е син на тази многостра дална, с кръв и пот пропита руска земя, а галено чедо на щедра и обилна Фран ция, от векове грижовна към своите духовни таланти, от векове натрупала ду ховни и материални блага. Най-напред това благополучие се натрапва в грубия си житейски смисъл. И Пушкин и Лермонтов са представители на „, златната младеж", и те са пилци на дворянски гнезда", и те в „нежни люлки са люлени“, но с колко шипове тръни е бил покрит пътят им от първите венци на славата до куршумите на под ставените убийци. И Гогол е престъпил прага на признанието с мажорно-тържест вените акорди на триумфален марш, но какъв тягостен, безнадежден реквием са последните дни от живота му. И Толстой е расъл под грижите на учители и гу вернантки, и той е късал цветя от градината на живота, и той се е обкичвал с лаврите на световната известност, и той се е стремял към хармония и равновесие в живота си. Но с цената на колко самоизтезания, лутане, гърчове. Какво да ка жем за Достоевски, познал анонимното величие на героя, на бореца срещу офи циалната власт, на рицаря на социалната съвест, но пак с цената на една смъртна присъда, на треперене пред ешафода, на близо десетгодишно заточение. Какво да кажем за Чехов, пожизнено молепсан с чахотката“, какво да кажем за кохор тата по-млади, може би не по-малко надарени и далеч не така прославени съвре менници, обидно рано покосени от жестоките условия на живот.