При изворите на наследството

Пътищата в науката са като пътищата в живота - различни и многообразни. Едни учени дълго се озъртат, мерят, опитват, докато се доберат до своя научен терен, до архимедовата точка на своето научно призвание. А след това - пот и кръв, за да стъ пят на него, пот и кръв да го разорат. Обикновено плодовете падат в късна есен - сочни и едри, зрели и обилни, както и трябва да се очаква от добрия градинар. И всичко би било много добре, ако дните на човешкия живот не са броени, ако не жилавостта на организма, а изискванията на делото опре деляха неговата продължителност. Но пред времето човек е немощен и крехък... Затова на по-щастливи са феномените ранното призвание: тези, които веднага намират себе си. В самото начало те не свалят звезди, не могат да прескочат трудностите на своето осъществяване. Разбира се, и на тях научната истина не им се отдава без предварителна подготовка, без мъчително придобивано изследователско майсторство, без професионална техника. Леки пътища в науката няма.