Сибирският поход на Радичков и златният идол на Севера

Много светлина и красота са излъчили ненаситните очи на Йордан Радичков, за да озари и окъпе в блясък своите неосветени Дворове. Много топлина и нежност е излъчило сърцето му, за да сгрее с мисъл и поетическа образност душите ни; за да ги обогати и ободри с чистата си любов към обикновените съветски хора и да ни накара дълбоко да съприживеем сибирските му вълнения. Неговите неспокойни чувства, размисли и преживявания ни поразяват, тъй както поразява въображението необятността на мъртвите сибирски полета, заснежената пустош на тундрата или тайгата на Якутия; тъй както поразява ума зла тото, огромните късове самородно злато или яркия блясък на диамантите от якутските залежи; тъй както насища душата дивната красота на северното сияние, диханието на Ледовития океан, очарованието на Байкалското езеро или пищната девственост на Алтайските планини. Преди години Йордан Радичков обиколи пеш кърищата на родината. Стопляше сърцата на младите труженици с новините за красивите им пориви. По-късно откри своята любима Аркадия, където засели срещаните хора по родната земя. После кръстоса Европа. Пи кафе край Шан'з Елизе, сянката му се полута край Айфеловата кула или Нотр Дам. Слуша Аве Мария в Рим. Разхожда се по крайморските бу- леварди на Кан.