Въпроси на гръцката литература

Последното десетилетие от века на Просвещението съставлява важен момент в развитието на гръцката култура. В течение на тези няколко години проявите от всякакъв характер (пряко свързани с духовния живот или отбелязващи отражения върху него) представляват такава сгъстеност, та би могло да се каже, че те включват в себе си цялата история на бъдещия елинизъм. От година на година ние следим изсушаването на религиозния ху манизъм, застоя на реакционната доктрина, формирането на либералния дух и прогресивното освобождение на светската мисъл. Тези интелектуални движения са повлияни в голяма степен от развитието на международната политика и на културния живот на Запад. Силният тласък, който Екатерина Велика (Русия) даде на своята политика по отношение на „философията", обуславя важни промени в дейността на Цариградската православна църква. Наистина до 1791 г. цариградският патриарх се намираше под властта на две противоположни сили: от една страна, необходимостта да поддържа легални връзки с отоманската империя, от друга, желанието да не отслабва връзките на гръцката църква с руската империя, която принадлежи към същото вероизповедание и минава официално за покровител на раята. Патриаршията трябваше да въз приеме едно мекушаво поведение, колкото се може по-слабо съпротви телно с цел да не предизвиква недоволството на Русия, но и да държи сметка за изискванията на Високата порта.