Опит за теоретическа история на литературата

Книгата на Георги Гачев с непривлека телното заглавие - Ускорено развитие на Литературата" - еза мен най-привлекателен плод на българоведението извън нашите граници. В нея Гачев демонстрира големи предимства пред своите колеги у нас и в чужбина, усилията му се преплитат с някои най-нови търсения в съвременното литературоведение. Опирайки се на бле стящата традиция на руското сравнително литературознание и съвременните постижения на марксическата теория на лите ратурата, той прави едва ли не пръв опит за теоретическа история на българската литература в един от важните периоди на нейното развитие. Въпреки сложната, абстрактно-теоретическа постановка на въпросите и чисто рационалистическия патос в разрешаването им, книгата носи явен отпечатък на лич ността на изследователя, на духовните и търсения и проблеми. Трябва да си бълга рин, за да могат да предизвикат у тебе такова увлечение трагичните превратности на нашето национално културно развитие, съдбата на тези отдалечени в историята фигури, слабостите и прекъсваемостта на традицията. Изобщо да усещаш у себе си тази жажда и копнеж по традиция, по опорни и устойчиви форми. Трябва да си чужденец, за да можеш да погледнеш отстрани, да си живял с други култури, за да те ослепят изумителните парадокси на една литература, неочакваните съчетания, трагикомичните анахронизми и още понеочаквани въземания. Гачев е поел доб роволен и благороден риск - да намери закономерностите на едно закъсняло и поради това ускорено културно развитие, да открие движещите го мотиви, естествени тенденции в едно неестествено развитие. Той предприема своя рискован опит върху един период от историята на нашата лите ратура - края на XVIII и първата половина на XIX век - което колкото затруд нява, толкова и облекчава неговата задача. Затруднението идва от това, че поради Г. Д. Гачев — «Ускоренное развитие литературы», Москва, 1964. 10 Литературна мисъл, кн. 4 характера си тази литература не знае нищо за себе си, в нея отсъствуват критиката, програмите, естетическите платформи. В много отношения това е собствено не литература, а култура в най-широк смисъл на думата. С редки изключения писмените и паметници са далеч по-малко интересни от жизнените и духовни приключения на техните съз датели. В тези писмени паметници бледо и вяло са отразени творците. Трудностите се увеличават и от това, че досега този период от литературното ни развитие е предизвиквал и предизвиква фактологичен, емпиричен интерес у изследователите. У нас отсъствува теоретически интерес към повъзлови периоди, жанрове, течения и проблеми на литературния развой и работата на Гачев е била подготвена само от фактологична страна. Навярно поради това за мнозина тя беше изненада, едва ли не неправомерен опит и излишно усложнителство.