Непресекващият

В създадената атмосфера на априлско обновление в края на 50-те и нача лото на 60-те години самобитното и дълбоко лирично дарование на Багряна, така чувствително към простора и свободното дихание, изживява истински подем. Вярно е, че още стихосбирката „Пет звезди" (1953) внесе нови моменти в тематичното и идейно-емоционално обогатяване на Багряниното творчество. Но в стремежа си да се откликне на дати и събития от новия социалистически календар поетесата невинаги успяваше да постигне хармонията между поетическия мотив и вътрешната подготвеност за неговото изразяване. Невинаги тематичното новаторство беше обагрено от нейното емоционално присъст вие, от личната и развълнуваност. В стихосбирката „От бряг до бряг" (1963) отново се срещаме с непосред ственото усещане на поетесата за действителността, с неподправеното й пластично чувство, с умението и да сътворява стихове, които звучат като естествено самоизразяване, като думи, изказани в моменти на откровение. Тук са познатите ни лирични теми от предишното творчество на Багряна - за любовта, за природата, размисли за поезията и за родината. Но колко нова и различна е поетесата в тази своя книга. Годините, изживеният опит са усложнили духовност та, вътрешния живот, придали са дълбочина на лиризма. Говорейки за обикновени на пръв поглед неща, тя в същност говори за сложните въпроси на човешкото битие. Стихотворенията от „Боянски цикъл" - „Не те измести никой", „Говоря с тебе“, „Вечер“, „Върхът" са родени от болката, извикана от смъртта на люби мия, но колко богат и многозначен е създаденият в тях поетически свят. Изтъ кани от лирическа нежност, от мека светлина на топлота и човечност, тези творби съдържат внушения за нравствената красота на любовното чувство в този жизнен сезон, когато е утихнал пролетният вятър, за способността на човешкия характер да превърне страданието в тиха, просветлена тъга, за умението на душата да изпълва самотата с любими гласове, с човешко присъствие и да се радва на живота. Това са мъдри стихотворения, без външно изразени емоционални изблици, с благородна сдържаност, на която съответствува точната и изящна лаконичност на стила. Изчистен от тропи, от всичко, което само по себе си прив лича вниманието, този стил има само една задача - да изрази чувствата и ми3 сълта. Думите се нареждат спокойно и естествено, а стиховете покоряват с уди вителната си красота и хармоничност. Простотата на изразяването, напомнящо обикновен разговор, създава властно и дълбоко впечатление и още повече под чертава изразителната сила на поетическото изкуство.