наших

Винаги еинтересно да се чуе мнението на един чужденец за нашата литература. Очак ваме от него да долови по-ясно и по-релефно достойнствата и недостатъците на отделните български писатели или на цялостния лите ратурен процес, да направи съпоставки с културата на своята страна, да ни насочи към плодотворни мисли, надяваме се на безпристрастни оценки, освободени от влияние то на личните страсти и отношения. Новата книга на известния приятел на българската Литература в СССР професор Дмитрий Марков, макар донякъде да отговаря на тези очаквания, има по-друг характер, тя няма критически задачи. Както сам авторът сочи в предговора, тя има за цел „да разкаже на съветския читател за основните тенденции на съвременната българска литература". Като взимаме под внимание тази особена функция на книгата, трябва да приемем информативния елемент В нея като неизбежност.