Мелетинский

Трудът на Е. М. Мелетински запълня една празнина в съвременната фолклористика и литературознание. Като прави обобщение на много широк фронт, съветският автор пред лага типология на класическите форми на мита. Понеже е изпълнена в диахронен план, тя може да се възприеме като скица за еволюцията на първобитния мит. Това е нещо принципно ново в науката за мита, като се има пред вид, че Мелетински скицира еволюцията не на първобитния мироглед, а на повествователните форми, които са го изра зявали. Полезността на предложената конструкция се разбира от само себе си. Тя ориен тира и литературния историк, търсещ наченките на художествената литература, и Фолклориста, занимаващ се с една или друга форма на устното народно творчество. Разработката на Мелетински влиза в контекста на няколко научни области. Това именно поражда нужда да се дискутира иначе ясното и общително изложение на книгата. А и друго - решила редица проблеми, систематизирала други вече решени, „Поэ тика мифа" повдига от своя страна нови проблеми. Тъй че разглеждането и естествено се ориентира в перспективна насока. Проблемите, които систематизира, решава и повдига Е. М. Мелетински, са много. Затова в „Поэтика мифа" не всички са представени в открит вид. Но с твърде ориги- налното, двойствено, почти диалектическо поставяне на задачата авторът е открил проекция, позволяваща разглеждането на редица конкретни въпроси в аспекта на възможно най-обща проблематика. Двойната задача, формулирана на с. 10, се състои в следното ще бъде разгледана истинската митология в светлината на съвременните теории и ще се изучат съвременните научни и художествени интерпретации на мита и на проблема „митлитература" в светлината на днешното разбиране за класическите форми на мита. Съответно на това книгата се дели на три части - първата разглежда най-новите теории на мита, включително и ритуално-митологическото литературознание, втората - класическите форми на мита и тяхното отражение в повествователния фолклор, и третата - митологизма в литературата на ХХ в. Мелетински има съзнание, че оставя недостатъчно засегнати области като отношението „,мит-литература" в античността. Средновековието и новото време до XIX в., също митологическите теории до ХХ в. Това не е пропуск, защото не се пише история на въпроса „мит-литература“, а теоретически труд, който цели разграничение на древния от съвременния мит в опозиция на прекаленото им отъждествяване в съвременното западно литературознание, а същевременно очертава основата на тяхната общност. Зад научнотеоретическата задача прозира известен полемичен момент. Като гледа първата част на книгата, дето са представени митологическитеге теории на ХХ в., читателят се колебае кое е по-голямо достойнство - дали това, че скрупульозно изработеното изложение е снабдено със сведения дотам вещо, че и беглото преглеждане на бележките вече ориентира, или това, че Съветският учен е представил тия теории в развитие. Както и да е, и двете неща са качества. И другаде личи, че у Мелетински има равновесие между емпирия и систематизация. Който познава останалите му работи, вед нага съобразява, че тази първа и не излишно обемиста част на книгата се е оформила в дългогодишен контакт със световната наука. По-ранните варианти сочат как при посте пенното нарастване на изложението се е достигнало до концепция за положителното в хода на съвременните фолклористични и митоложки изследвания. Но защо все пак това ограничение върху теориите от Фрезер насам? На този въпрос може да се отговори и пряко. В лицето на именития английски етнограф Мелетински вижда началото на съвременната научна митология. Ще добавим нещо, което би разкрило особения Ъгъл на зрение на самия автор - с Фрезер митологията напуска сферата на литературоведските и философските спекулации без база, за да поеме път като собствено научен предмет. С набавянето на нови термини и конкретно-исторически ориентири за характера на древния мит в началото на ХХ в. окончателно отпада представата, че той е фантастично невярно обяснение на света. През социологизма на Дуркем и функционализма на Малиновски се изяснява сериозната роля на регулатор на поведението, която играе митът в първобитното общество. В хода на еволюцията се повдига въпросът за характера на мировъзприятието, на чиято основа се развиват митологическите разкази. В по-невярна посока у Леви-Брюл и в повярна у Касирер, ако не и напълно разрешен, този въпрос днес е поне правилно поставен - митологическото мислене не може да се счита за предлогическо и първобитно, тъй като с особени средства то решава логически, интелектуални проблеми, върши обобщения и класификации.