literature

Книгата „Съвременна славянска лите ратура" под редакцията на Ханс Хертел и Тони Ливърсаге е втори том от една датска поредица, която носи общото заглавие „Модерна световна литература". В този том е проследено развитието на съветската, полската, чешката, българската и югославската литература след Втората световна война. авторите на отделните раздели са специа листи от различни скандинавски универ ситети. Най-обширна и най-задълбочена е статията за съветската литература (90 стр. текст и 11 стр. библиография, при общ обем на книгата 325 стр., и 30 стр. библио графия); анализът там е изграден върху материал, познат все пак на читателската публика. На българската литература са посветени 30 стр. (плюс 2 стр. библиография, написани от известния норвежки славист Мартин Наг, магистър по славянски езици от университета в Осло. Норвежкият литератор е публикувал досега една история на съветската литература, а също и множе ство статии - както в научни списания като „Скандославика“ и „Виндует", така и в нор вежкия периодичен печат - популяризи ращи литературния живот в България. 155 Според замисъла на издателите отправна гледна точка в споменатото серийно издание естремежът да се представи взаимната зави симост между литературата и обществените отношения. Това схващане е проведено последователно в отделните статии на разглеж дания том, изобщо книгата не се възприема като обикновена литературна история, скроена по псевдоаполитичен модел, а пред ставя донякъде политико-културна история, дотолкова, доколкото литературата в социа листическите страни е и барометър на обществените отношения. Отделено е внимание на традициите и новаторството, на експериментите от национален мащаб и на паралелите със съвременната световна литература. Тази амплитуда ебила наложителна, защото мнозина скандинавци нямат съвсем точна представа за славянските страни. Полити ческите информации във вестниците засягат преди всичко СССР. През последните години бе направено много за популяризиране на Съветската история и култура чрез статии, радиопредавания и предговори към пре водните издания, но не без залитане към спорното, съмнително сензационното. Пред ставянето на българската литература в Скандинавия бе свързано с изолирани явления - през 1971 г. в Дания се появи антология от съвременни български новели, в различни норвежки вестници намериха място преводи на поезия и проза от български автори, но читателите, които не се за нимават със славистика, нямат възможност да следят системно новостите на литера- турния фронт в България. Това съображение обяснява и възприетата от М. Наг методика при изложението на материала. Първото впечатление, внушено от из- следването на М. Наг, идва от доброжела телния, на места възторжен тон на автора, от подчертано позитивното му отношение към литературния материал. Първоначално у четеца биха могли да се породят опасения, че въодушевението епопречило на литера- туроведа да намери дистанция при анализа на материала. Тъкмо поради риска статията да се изтълкува като недостатъчно критична трябва да се признае, че подобен позитиви- зъм и отзивчивост действуват особено стиму лиращо върху интереса на публиката, която Може би няма никакви познания за българ ската литература и затова педагогически по-правилно еда се изложат сбито литера- турните факти, а не направо да се крити- куват. Заслужават внимание усилията на един западен славист да изтъкне постиже нията, а не слабостите при общия обзор на литературата в една социалистическа страна, особено ако се сравнят оценките на М. Наг с казаното за същите автори от Чарлз А. Моу- зър в издадената също през 1972 г. „История на българската литература 865--19441 CharlesA. Moser, A History of Bulga- rian Literature, 865-1944, Mouton. The Hague Paris, 1972. 156 Норвежкият литературовед осветлява явленията хронологически и съзира два главни периода в следвоенното литературно разви тие: до 1956 г. и след Априлския пленум на ЦК на БКП. Три основни течения дават облика на литературния процес през първото десетилетие, на първо място стои антифашистката поезия с централна фигура Вапцаров. Ще цитираме оценката на Вапцаро вата лирика като хубав пример, по който може да се долови духът на целия очерк. Разглеждайки Вапцаров като връх в на ционалната революционна поезия наред с Ботев, Вазов, Яворов, Смирненски и Гео Милев, авторът посочва, че у поета „социалният ангажимент, последователната му борбеност намират съответен естетически екви валент - форма, покриваща внушенията, Мъжествено сдържан, динамичен, едро изсечен израз" (стр. 256). А ето и критиката на американския проф. Моузър в цитираната книга: комунистическа реторика, известна грубост и недоимък на такт, отблъскващи придирчивите читатели (стр. 227).

The Historical, Folkloric and Literary Life of Indzhe Voivoda According to documents Indzhe voivoda (died 1821) was the leader of a band of kurdjali (robbers) and a freelance in the Greek uprising. Cultural memory, however, makes him a hero and "people's protector", praised in many songs, stories and works of art. The text analyzes two story lines of Indzhe"s folk biography: the "transformation" of the robber into a protector and his death, localized in various places, but always - in Bulgarian lands, not where it actually happened. Along with the folk and artistic interpretations of the hero, family memory is also traced: the author has interviewed (with a gap of 32 years) two generations of the descendants of the "killer" of Indzhe - Yanko from the village of Urum kyoy (now, of course - Indzhe voivoda in South-eastern Bulgaria). Completely different stories and different positioning of the hero along the scale good/evil gives reasons to outline the great influence of cultural memory thought of - however - as family one. If in the 1980s of the 20th century the cultural and family memory existed in parallel, now the cultural memory is been increasingly forming, manipulating, and substituting the family one. It seems possible to reinvent not only the collective memory - a procedure that is hardly been questioned now, but also the family memory which does not seem so significant for the formation of mentality, and therefore - conceived as constant.

The military and scientific French expedition in Egypt, guided by Napoleon Bonaparte, lies at the root of the Modern reception and assimilation of the ancient Egyptian culture. The expedition creates a fundamental myth with long-lasting consequences – the will to investigate in depth the dimensions of European culture. In the article, which is a part of a large scientific project, the author retraces how the ancient Egyptian culture was represented during the 19 c. in works of the French writers Nerval and Flaubert and of the painters Gérôme, Vedder, Leopold Müller. The author discusses Eduard Said’s thesis that the belles lettres in 19 c. and the Orientalistic paintings support the creation of a discourse of domination towards the East. However, only a few works confirm such a that, most of the paintings and the literary works on an Oriental topic cannot plainly confirm Said’s thesis. Bernsen draws the conclusion that the Orientalistic paintings, as well as the literary works, require a differentiated interpretation. Arts present the pretentions of the West European discourse of domination, called Orientalism, both critically and playfully. The texts of Nerval and Flaubert, as well as the pictures of Vedder and Leopold Müller initially manifest a suspicion towards the pretentions for domination of the West European civilising discourse when encountering the Orient, and then they deconstruct this discourse.

he article studies the artist's books of some of the most famous writers and painters of our time George Badin and Michel Butor.

In the period of the Slovene moderna in the second half of the 19th and the beginning of the 20th century Slovenian women writers were establishing themselves in the literary field for the first time. With the analysis of their correspondences from the point of view of the history of emotions we focus on how they experienced the new roles they assumed in this period: the writer/poet, the editor, the intellectual, the critic and emancipated woman. The analysis shows the struggles they experienced when trying to be a part of the Slovenian literary system. Their letters were a place of critical reflection and intimate relationships forming a community of women writers that at the time were a marginalised group.

If we view literature and law as different spheres of language usage or classify them as different “language games” (Ludwig Wittgenstein), we would probably jump to the conclusion that they cannot explain each other. Despite the different conventions of law and literature, however, the two have been inextricably linked since ancient times and sometimes in complex and mediated ways. Poetry and legal proceedings have common rhetorical roots from a time when both were public attractions. Law and literature have been opposed in social and historical aspect multiple times. A number of lawsuits have been organized against certain literary works; lists of “banned books“ were prepared. There are also literary representations of fictional trials and laws, of fictional states with sinister or absurd legislation. The field of critical theory also contains both oppositions and examples of agreement between the two fields. The issue of the journal is being prepared in partnership with the seminar "Literature and Law" of the "Ethical Studies Section", Institute of Philosophy and Sociology at BAS and the "Faculty of Slavic Studies", Sofia University "St. Kliment Ohridski".