гущер

Когато новелата на Вежинов „Белият гущер" се появи за пръв път на страниците на сп. „Съвременник", тя беше изтълкувана като нова трансформация на обикнатия и вече „демодиран" в известна степен научнофантастичен „мит" за мутанта. Но поставен в общия идейно-философски контекст на Вежиновото творчество, този проблем изключително разширява и задълбочава философскохудожествените си измерения. Привидно безобидният сюжет на научната фантастика (третиран тук твърде скептично) прераства във философска алегория трагедията на модерния човек с инвалидизирана душевност - програмирана и кибернетизирана, в гротескова притча за драмата на „духовния кастрат" на на шето време, роден не само и най-малко от спекулативни манипулации с човешкия ген. Чрез страшната и нечовешка съдба на отчуждения от собствената си природна същност герой Вежинов провокира обобщения за трагедията на отчужде ния разум - един от основните социално-философски и психологически проблеми на нашето време. Макар привидно да стои на пръв план, едва ли е уместно въпросът за мутацията и акселерацията да се изтъква като централен, решаващ и изчерпващ пробле матиката. Това е сравнително частен и страничен момент - само една от поредните „уловки" на писателя - псевдообосновка за раждането на алегоричния, гротесков образ. (Една от особеностите на фантаста Вежинов е, че се старае да не оскърбява" недоверчивия дух на възпитания в реалистична" литература читател и винаги дава някакво правдоподобно обяснение на фантастичните моменти.) И без този в известен смисъл „аксесоарен" елемент - данък" на научната фантастика и своеобразен „допинг" за въображението, проблематиката би била точ но толкова социално-психологически и философски значима. Това не е трагедия на мутанта, това е трагичната колизия между съвременния интелектуализиран човек и собствената му „изпъдена“ и пренебрегната човешка същност. Вежинов сам подчертава, че героят му е „човек като всички други, от плът и кръв, създаден и роден от хора“. „Това, което се случи с мен - казва самият Неси, - може да се случи с всички. Зависи по какъв път ще тръгнат хората.“ Той просто е искал да бъде като другите - щастлив и нещастен, добър и лош - и това е негово право. Но защо именно най-нечовешката страст - към безсмислено унищожение - се е проявила в желанието му да бъде като другите? Защо не е брал рози? Защо не е възседнал коня на царя Освободител? Защо не е крещял, че е гений? Защо е убил?... Ето на тоя въпрос трябва да отговорим." Такава постановка насочва анализа към по-дълбоки философско-екзистенциални и психологически проблеми зад привидно „чисто" научнофантастичната „заявка". Заплахата е не в генното инженерство.