Ганчева

„Странностите" на тази книга започват още от заглавието, което подвежда неосведо мения читател, подготвяйки го за екзотични и тайнствени пътешествия. Всъщност подвежда едва ли е точната дума, защото заедно с авторката ни предстои да изминем стотици хиляди километри - да летим над Скалистите планини, да видим от прозорчето на авто- мобила невероятния „дом на покойника" край Грийнвил, да проникнем в „търбуха" на Харлем, да ни огрее гигантското слънце, нарисувано върху една от стените на Стокхолмското метро, да посрещнем заедно с шведските момичета 13 декември - празника на светлината, да се насладим на изпилените до прозрачност от фиордите контури на Ис ландия. Очакват ни и невероятни срещи - в барчето на мотела „Сребърната шпора" в Додж Сити, Канзас, ще поговорим със супермена, шофьора на камион Джим Кенън, ще поспорим за „душевния стриптийз" с гос тите в дома на д-р Каролин Портър, преподавателка по литература в университета в Бъркли, ще чуем интересни съждения на Пазолини и Тати, на Куросава и Валраф, на Лундквист и Вонегът, на „майката" на Пипи, Карлсон, Емил - Астрид Линдгрен, няма да пропуснем и наистина тайнствените „близки срещи от третия тип"... Не са ли прекалено далечни тези разстояния, не са ли обезнадеждаващо разнородни събеседниците ни, не е ли магическа" за обикновеното човешко съзнание тази тъй пъстра реалност? В краткия си предговор Вера Ганчева обаче ни обещава „разстояния, преодолявани чрез познание“, „опит, скорост, комуникация, неотклонност“, „осезаемо конкретна реалност" и голямата стойност на книгата е именно в изпълнението на тези (не по силите на всеки пътешественик) обещания. Символ на првото от тях е телескопът, на второто - пътят, намерен или проправен, а на третото - сиамските котки, които излъчват изящество и устойчивост, динамизъм и интуиция" (тъй че няма да бъде необходимо, както се заканваше с габровско" чувство за хумор един критик, да ги подръпваме за опашките). Трудно е да се разчленят и изследват сами за себе си трите елемента от заглавието, защото в книгата те са диалектически препле тени, взаимозависими и подчинени на тър сения от авторката синтез. И всяко тяхно изваждане от контекста води до спекулация с идейната и художествената монолитност на текста. Ние си позволихме да споменем ня кои от притегателните точки по пътя, някои от срещите, но веднага бързаме да предупре дим, че подобна операция" накърнява авторовото послание, защото Вера Ганчева е писала не за да ни подразни с благосклонността на Хермес (покровителя на пътешестве ниците) към нея, а за да ни приобщи към точно доловения духовен ритъм на нашето време, да открие ценностния фокус (или изместванията от него), „в който би трябвало да се пресичат интересите на обществото с тези на отделните му членове" (с. 260).