формотворчество

Най-странното, което си позволяват критиците, е да заподозрат худож ника в невярност спрямо собствената му творба. И все пак тъкмо туй прави критиката художествена. Да се разкрие нравственото или социалнополитическото звучение на творбата, да се изтъкнат познавателно-психологи ческите моменти в нея, да се прецени историческата и правдивост - без всичко това критиката не би изпълнявала сериозната си мисия. Нито един от тези критерии обаче, нито те вкупом са в състояние да постигнат художествена оценка. За нея може да става дума едва когато се вникне в собствената логика на творбата - когато се прозре вътрешната целесъобразност, в духа на която отделни, сами по себе си дори занимателни подробности биха се оказали излишни отклонения или пък би изпъкнал недостатъкът на „нещо", биха се откроили нежелани грапавини, несъвършенства и т. н. На това основание критикът може да предяви художествени изисквания към автора. И ние ще допуснем груба грешка, ако решим, че сме навлезли в чисто формална област.