чистата

От чистата форма до литературата на фак тите" представлява пионерски труд в една малко занемарена област на съвременното литературознание. При положение, че литературата до двадесети век е цялостно разрабо тена и селекционирана, нещо повече, че са се създали дори традиции в литературните изследвания, още по-ярко изпъква стихийният и иманентен характер на критическите позиции за литературата на двадесети век. Няма аналитичен критерий за нея и затова Няма труд, който да е показал интегралните насоки на развоя и през цялото и многосложно и разнородно движение във времето. Влия ние в това отношение несъмнено оказва фак тът, че много от литературните движения са още живи и с насоките на еволюцията и ме таморфозите си често диаметрално променят взаимоотношенията си и поставят въпроси телен знак над някои принципни положения в оценката им. А и в самата литературна критика могат да се забележат подобни процеси.. Изброените положения, а също и други, за които не е нужно да се отделя място в една малка рецензия, подлагат написването на книга от подобен род на риск за краткотрайност, затварят я в известен, несъмнено кратък период от време. При това амбициите и задълбочеността и правят този срок още по-кратък, защото малка промяна в третирането на литературните явления мо гат да превърнат логичната иначе структура В компилация от схващания, лишени от единна интерпретационна база. Какво е мне нието на Хутникевич по този въпрос? „Съз даването на книгата наложиха три неща - дидактичните необходимости, недостатъч ната информация, изостаналостта на науч ната полонистика в областта на популяри зацията на научните постижения." Значи самият автор оценява книгата си по-скоро като учебник, отколкото като научен труд в една изостанала област. В това отношение авторът несъмнено е постигнал целта си.