Ботевият

Даже не са тези, които изучавали литературната ни история, знаят, че Ботев еноватор за времето си, неповторим поет с оригинален духовен поглед върху света. И още. Че той въпреки голямата сила и самобитност на своя талант следва характерна за предосвобожденската ни литература традиция: неговата лирика носи нещо от атмосферата на великолепните и прочувствени образи на народното творчество. Но не е ли това твърде устойчиво явление за времето? Не узнаваме ли следи от поетичния свят на народната песен и в произведенията на мнозина други? Още в поемата на Найден Геров „Стоян и Рада", в героичния епос на Козлев „Хайдут Сидер и Черен арап", в ранната лирика и първите поеми на П. Р. Славейков личат следите на съжителство между лично и народно творчество. Сякаш поетът не е могъл да разпери криле под хоризонта на бъл гарското небе, без да се заслуша в родената от народа песен, без да пие от нейния извор, без да възприема нейната образност, ритмика, стил. Колкото литературата ни и да е била в съприкосновение с чужди поетични светове, голямото и оригинално изкуство на крупни творчески индивидуалности и еоще малко познато. И съдържанието и формата носят в себе си атмосферата на народно поетичното даже и в произве дения, написани на нова, оригинална, лична тема. Не е могъл да избяга от тая закономерност на времето и Ботев. И къде ще избяга, щом сам чувствува лириката като песен, щом сам е дълбоко очарован от мотивите в поезията на народа. Негови съвременници си припомнят с вълнение как той - поетът, публицистът, мислителят, който естоял високо над хората около него, - се е отзовавал въодушевено за народната ни песен. Той е винаги трогнат изапленен от нея. И това е било така, въпреки самосъзнанието му на лич ност, която твори ново, свое изкуство. Вдъх овеното му преклонение пред народната песен идва твърде издълбоко. Той е под въздействието и властта и още от детските години, ония години на независи мост, когато, подражавайки на героите от народния епос, е ужасявал Махалите на градчето с игрите на „хайдути". Известно е, че майка му, жена Чудна памет и лична дарба на певец в домашен кръг или на полето, планините. пяла често Тя хайдушки песни за народни закрилници, които бродят из на извеждала въображението и на детето от всекидневието живота към висотите на Балкана, към красотата на свят, изпълнен което героика. мисли, Личност с твърд характер, склонна да казва направо онова, В зимни тя, навярно на трапезата в празнични дни или над чекръка вечери, е подсилвала идеята за героизма на C e C 16 Хайдутите.

Фейлетонното творчество на Христо Ботев не е голямо по обем - само седем произведения и обхваща сравнително кратък период от време — около две години. Но то даде израз на характерни тенденции в развитието на сатиричната проза през Възраждането и окончателно утвърди фейлетона като пълноценна форма в нашата художествена литература. Ботевият фейлетон се появява на страниците на вестник „Будилник". Очевидно това не са първите опити на писателя за публицистична сатира, нито началните му търсения в областта на фейлетонния жанр. Хумористичният вестник на Ботев отразява възможностите на зрял сатирик и индивидуалния почерк на един майстор на фейлетона. Когато излезнал бр. 1 на „Будилник“, Христо Ботев вече десет месеца работел в редакцията на в. „Независимост“ като помощник на Каравелов. Неговата идея за издаване на сатиричен вестник не е била откъсната от задачите, които са стоели пред органа на революционната партия. Изострянето на обществено-политическите борби, активизирането на антиреволюционните елементи, особено след залавянето и смъртта на В. Левски, налагали сатиричното разобличение от позициите на революцията да потърси по-широко поле на действие. През периода 1869-1876 г. се правят многобройни опити в страната и сред емиграцията за издаване на сатирични вестници. И в самия орган на революционната партия на блюдаваме, наред с поддържането на постоянна сатирична рубрика, нахлуване на сатиричния елемент в почти всички журналистични форми, до редакционните бележки на вестника. Ботевият „Будилник“ несъмнено възниква като помощник на революционния орган, за да подеме разобли чителния патос на рубриката „Знаеш ли ти кои сме?