Елена Цветанова

Безспорно лицето на един изследователски институт е неговата научна продукция. Тя е главният показател за ро лята, която той играе в разрешаването на големите проблеми, които поставя пред него животът, и за мястото, което заема в развитието на съвременната научна мисъл. Ако хвърлим поглед върху научните публикации на Института за литература, появили се след 9 септември, в периода от неговото създаване в първите години на народната власт до днес, не можем да не признаем, че той все повече израства и се оформя като център на българското литературознание. Около него се групи рат все по-голям брой работници, които се занимават научно с проблемите на литературата, кръгът на разработваната те матика се разширява, броят на отпечатаните трудове расте. И днес, когато по случай 20-годишнината от деня на свободата, нашият народ прави равносметка за извършеното във всички области на социалистическото строителство, не може да не ни радва фактът, че и научният колектив при Института за литература може да прибави своя дял към общите успехи. Над 60 тома отделни книги, 15 тома Известия със 150 студии и научни съоб щения и 7 годишнини на списание „Ли тературна мисъл" са най-сигурно доказателство за това. Към тези цифри трябва да се прибавят и големият брой книги и отделни изследвания на сътрудниците на института, излезли извън рамките на Академията, както и многобройните на учно-популярни публикации в периодичния печат. През 1962 г. излезе от печат и том 1 от проектираната 4-томна история на българската литература, който обхваща старобългарския период. С това започва да се осъществява на дело като резултат на многогодишна организационна и научно-подготвителна работа найважната и отговорна задача, поставена пред института. Нейното успешно изпълнение ще отговори на една отдавна назряла необходимост в нашия културен живот. Поради това около завършването на Историята са съсредоточени сега уси лията на целия институтски колектив. На научна висота, с голямо чувство за 184 отговорност бе обсъден макетът на том II, който скоро ще бъде даден за печат. Обсъждат се и отделни глави от том III. Близо 20-годишната научна продукция на института засяга въпроси почти от всички области на литературознанието - литературно наследство, съвременна литература, теоретически и естетически проблеми, взаимодействия с други славянски и западноевропейски литератури, на първо място с руската и съветската литература. Публикациите се движат в две главни насоки, които отразяват и основ ните задачи, които стоят пред института и които колективът се е старал да осъще стви. От една страна, имаме извършена изключително полезна научно-подготви телна работа, която се изразява в изда ването на редица сборници с материали (спомени, писма, документи) за живота и творчеството на наши писатели, в изготвянето на академични издания на нашите класици, в съставянето на подробни летописи за техния жизнен и творчески път. Немалка заслуга има пак в тая насока институтът в установяване и обнародване на архивното наследство на редица наши писатели. Ценна инициа тива в това отношение е създаването на поредица „Литературен архив", том от която излезе през 1959 г. с материали от Петко Славейков, а сега излиза том II с материали от архивното наследство на Гео Милев. Излизането на тази поредица има за цел да обхване архивното наслед ство на все по-голям брой писатели.